8 октомври 2017 г.


Екип учени от Кеймбриджския университет и от Университета „Оксфорд Брукс“ във Великобритания са установили, че съвременният човек е наследил гениталния херпес от парантропа на Бойс (Paranthropus boisei) — примат, близък до австралопитеците. Този вид е живял преди 2,7 – 1 милиона години и се явява междинно звено за предаване на вируса от африканските маймуни към човешкия вид. Статия с изследването на биолозите е публикувана в списание Virus Evolution, а съобщение за пресата е изнесено в сайта Phys.org.

Обикновеният херпес вирус се среща в две разновидности: HSV1, който предизвиква стресниците по устните, и HSV2, който поразява външните полови органи. HSV1 съвременният човек получава по наследство от предците си, когато вида Homo се отделя от линията на шимпанзетата. Това се е случило преди около 7 милиона години. Гениталният херпес остава при африканските маймуни, до момента, когато 4 милиона години по-късно (или повече) не се появява при архаичните човекоподобни. Учените смятаха, че вирусът е „прескочил“ при човек от маймуните, чрез някакво междинно звено.

Черепна реконструкция на Paranthropus boisei 

Paranthropus boisei 
По време на изследванията си специалистите са използвали бейесовска мрежа – математически модел на вероятностната зависимост между множество променливи. С помощта на този подход учените са установили най-подходящия „посредник“ сред различните видове примати, позовавайки се на климатични данни и резултати от анализите на изкопаема ДНК на вируса. Един от основните критерии е географската разпространеност на вида, която дава възможност за чести контакти както с предците на шимпанзетата в горските територии, така и с архаичните човекоподобни край различни водоеми.


Изследователите са достигнали до извода, че HSV2 е попаднал в организма на P.boisei чрез ухапвания от маймуни или през открити рани, а от там се е предал и в целия вид Homo. Макар лигавиците на Homo erectus (непосредствения предтеча на съвременния човек) поначало да са защитени от гениталния херпес, тесните контакти между двата вида е дало на инфекцията възможността да се адаптира към имунната система на архаичните човекоподобни. След като вирусът е мутирал, той лесно започва да се разпространява чрез слюнката, кръвта и при полови контакти.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...