Надписът е от каменна стена с дължина от 29 метра и в него се описва възхода на могъщо царство, наричано Мира, което започва военна експанзия, предвождана от принц на име Муксус от Троя. Надписът е на древния лувийски език, който днес може да бъде разчетен от едва няколко учени по света – не повече от 20 човека го владеят, според някои оценки. Сред тези експерти е Фред Воудхуизен, независим учен, който сега твърди, че е успял да разчете копие от надписа.
Воудхуизен и геоархеологът Еберхард Зангер, който е президент на фондация за Лувийски проучвания, подготвят публикация по резултатите от разчитането на надписа, която ще излезе в декемврийския брой на списание „Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society“.
Ако надписът е автентичен, той хвърля светлина върху периода, когато конфедерация от племена и народи, които съвременните учени наричат „Морски народ“, унищожават градове и цивилизации, процъфтяващи в Близкия изток. Царството Мира, за което в надписа се твърди, че участва в тази военна кампания, която довежда до края на Хитската империя, и очевидно е част от Морските хора, след като е сред атакуващите.
Друга Троянска война?
Надписът разказва как цар Купантакурунтас управлявал царството Мира, което се намирало на територия в западната част на съвременна Турция. Мира контролирала Троя (също в територията на съвременна Турция). Според надписа, троянският принц на име Муксус повежда военна експедиция по море, която успява да превземе Ашкелон, разположен на територията на съвременен Израел, и да построи крепост в завладяното селище.
В надписът освен това е записана и историята на възкачването на цар Купантакурунтас на трона на Мира: баща му, цар Машуитас поема контрола над Троя, след като троянският цар Валмус е свален от метежници. Много скоро цар Машуитас възстановява Валмус на троянския трон, като в замяна получава лоялността на троянците спрямо върховенството на Мира.
Купантакурунтас става цар след като баща му, царят на Мира, починал. Новият цар все така запазва контролът над Троя. Самият Купантакурунтас описва себе си в надписа като пазител на Троя и отправя молба към следващите владетели на царството си да „пазят Вилуса (древно име на Троя) [както го е правил] Великия цар на Мира“. (преводът е на Воудхуизен)
Копие на копието
Самият надпис не се е запазил. Унищожен е още през XIX век, но записките за него, както и негово точно копие, са открити сред наследството на прочутия археолог Джеймс Мелаарт, който почива през 2012 година. През живота си Мелаарт открива няколко древни селища, като най-известната сред находките му несъмнено е Чаталхьоюк, огромното поселение, датиращо отпреди 9500 години, за което мнозина учени смятат, че е най-древният град в света.
Малаарт оставя завещание, в което е записал, че ако надписът не може да бъде напълно разчетен и публикуван докато той е жив, то с това следва да се заемат други учени, които да се опитат да го дешифрират максимално бързо. Някои учени (не екипът Зангер и Воудхуизен) изразяват опасения, че надписът може да е съвременна фалшификация, създадена от Мелаарт или някой друг.
Мелаарт споменава накратко за съществуването на надписа най-малко в една публикация – коментар към книга, публикуван през 1992 в Бюлетина на Англо-Израелската археологическа общност. Но самият той никога не е описвал напълно надписа в научна публикация.
Според записките на Мелаарт, историята на копието на надписа, с което той разполага, започва през 1878 година. Археолог на име Джордж Перът прави свое копие от каменната стена, на която е изсечен надписа на място, намиращо се близо до село Бейкьой в Турция. Малко след като Перът прави копието, селяните използват камъка като строителен материал за джамия в селото си, посочва Мелаарт в бележките си. По-късно, когато каменните блокове с надписа вече са използвани като строителен материал за джамията, турските власти претърсват селото и откриват три бронзови таблици с надписи. Тези плочи обаче също не са се запазили до наши дни. Надписите от бронзовите таблици никога не са копирани и проучвани и няма никаква възможност да се разбере какво е било записано върху тях.
Учен на име Бахадир Алким, починал през 1981 година, преоткрива копието на надписа, направено от Перът и прави свое копие. На свой ред Мелаарт си създава свое копие от това на Алким. Швейцарско-датският екип от учени разчитат точно това копие на копието от копието на оригиналния надпис.
Последният член на екипа
Мелаарт е част от екип учени, които през 1956 година се занимават с проучване, анализ и опитват да разчетат текста от копието на надписа, направено от Перът. Те проучват и надписите от бронзовите таблици, както и някои други текстове, писани на лувийски.
Мелаарт отбелязва в записките си, че екипът, в който е участвал, не успява да разчете текста, преди повечето от членовете му да починат. В бележките си той добавя, че в този екип е работил с учените Албрехт Гьотце (починал 1971г.), Бахадир Алким (починал 1981 г.), Хандам Алким (починал 1985 г.), Едмънд Ъруин Гордън (починал 1984 г.), Ричард Дейвид Барет (починал 1986 г.) и Хамит Зюбеир Кошъ (починал 1984 г.). Мелаарт, който е един от по-младите членове на екипа, почива на 86-годишна възраст през 2012 година, надживявайки останалите членове.
Швейцарско-датският екип сега установява, че в по-късните си години Мелаарт е отделял голяма част от времето си, опитвайки се да разбере копията от различни надписи на лувийски, които е притежавал. Все пак, Мелаарт не успява, защото просто не може да чете лувийски; в екипа е включен заради обширните си познания за археологическия пейзаж в Западна Турция, докато другите членове на научния тим са можели да четат древния език.
Наистина ли е съществувал надписът?
От научния портал Live Science се свързват с няколко експерти, които не са свързани с изследването и от които искат мнение по темата. Някои от тях изказват скептицизма си и съмненията си, че надписът всъщност е съвременна фалшификация. Според тях, докато не бъдат открити доказателства за надписа и копията от него, които да не са оставени от Мелаарт, не може да бъде сигурно, че такъв надпис изобщо е съществувал.
Зангер и Воудхуизен обаче твърдят, че ще е трудно, ако не и практически невъзможно за Мелаарт или който и да е друг, да създаде такава фалшификация. Надписът е много дълъг, а Мелаарт не е можел да чете, още по-малко да пише на лувийски, пишат в публикацията си двамата експерти. Те подчертават още, че до 50-те години на ХХ век никой не е разчитал надписи от лувисйки, а това означава, че и Перът не е бил в състояние да го направи. Зангер и Воудхуизен добавят още, че дори и днес само шепа учени са в състояние да разчитат лувийски, а още по-малко измежду тях могат да напишат дълга сентенция. Освен всичко друго, двамата задават и логичния въпрос, защо би му било нужно на Мелаарт да създава толкова обемна и сложна фалшификация и никога да не се опита да публикува нещо, чрез което да я легитимира.
През живота си Мелаарт неведнъж е бил критикуван, че по невнимание помага на контрабандисти и иманяри, а понякога дори преувеличава или „си въобразява доказателства“ (както се изразява Иън Ходер, настоящият ръководител на разкопките в Чаталхьоюк), за да докаже археологическите си идеи; никой и никога обаче не е доказал, че Мелаарт е създал каквито и да е фалшификати, подчертават Зангер и Воудхуизен.
Въпреки това, Зангер казва пред Live Science, че докато не бъдат открити свидетелства за надписа, различни от тези, оставени от Мелаарт, няма как да бъда абсолютно сигурен в неговата автентичност. Зангер публикува детайли по изследването и разчитането на надписа в нова книга, озаглавена "Die Luwier und der Trojanische Krieg – Eine Forschungsgeschichte," (Orell Füssli, 2017), която от днес излиза на пазара.
0 коментара:
Публикуване на коментар