4000-годишен обелиск, посветен на древна египетска царица, откриха в Сахара

Министерството по античността на Египет съобщи за вълнуващо откритие: горната част на гранитен обелиск от времето на Старото царство. Артефактът датира от около 2000 г. пр.н.е. Върхът на древния монумент някога е бил покрит с медно или златно фолио, за да блести под слънчевите лъчи. По обелиска са изсечени надписи, посветени на „царица Анхесенпепи II“ (известна и като Анхнесмерира II).

Д-р Мустафа Вазири, генерален секретар на Върховния съвет по античността, разказва, че обелискът е открит по време на разкопки, извършвани от швейцарско-френска експедиция, финансирана от Университета в Женева. Учените са проучвали погребален комплекс на царица Анхесенпепи II, който се намира в некропол в Саккара - древно поселение, намиращо се  на около 30 км южно от съвременен Кайро.

Археолози на терена на некропола в Саккара

Думата обелиск е гръцка и пръв Херодот използва този термин, за да описва подобни паметници. Древните египтяни са ги наричали ‘tekhenu’, което се превежда като „да пробиеш небето“. По форма представляват четириъгълни колони, стесняващи се във височина и завършващи с пирамидален връх. Обикновено са изсичани за да се отбележи някакво събитие или като почит към дадено лице или божество.

Древните египтяни са изсичали обелиските от монолитен блок, почти винаги червен гранит. Този вид скала се среща най-вече в Асуан, в южната част на Египет. В гранитните кариери на Асуан каменните блокове са били отсичани от скалата, а след това са транспортирани по река Нил до мястото, на което е предвидено да бъдат издигнати.

В съобщението на Министерството по античността на Египет се посочва, че на новооткрития обелиск е изписано името на царица Анхесенпепи II, а от това би следвало и да е посветен на нея. Д-р Айман Ашмауи, ръководител на отдела по древен Египет в министерството, казва, че обелискът е преместен малко по-далеч от първоначалното му положение, което би следвало да е входът на погребалния комплекс на царицата. По време на Новото царство по-голяма част от територията на стария некропол е използвана като кариера за добив на каменен материал, така че е възможно обелискът да е бил изтеглен настрани от каменоделците от по-ново време.

Профил на Анхесенпепи II от погребалния ѝ храм

Царица Анхесенпепи II е една от важните фигури от VI-тата династия. Тя е сестра и съпруга на фараона Пепи I и името ѝ буквално означава „Животът ѝ принадлежи на Пепи“. Друга сестра ражда от Пепи I син, който приема името Мернера I, а след смъртта на Пепи I, Анхесенпепи II става и негова съпруга. По-късно почива и Мернера I, а на престола на Старото царство застава 6-годишният роден син на царицата, Пепи II, на когото Анхесенпепи II става регент. Пепи II доживява до 100-годишна възраст и от това следва, че е управлява Египет в продължение на цели 94 години (макар че някои изследователи виждат грешка в разчитане на текстовете и се говори за 64-годишно управление).

Обелиск от храм на Рамзес II. В момента се намира на площад "Конкорд" в Париж

Погребалната камера на Анхесенпепи II е открита през 1963 година. В нея са намерени останките на жена на средна възраст, положена в саркофаг, за който се предполага, че е принадлежал на царицата. През 1998 е открита и пирамидата ѝ, а след разкопките в нея са открити първите известни примери за надписи в пирамида, посветени на царица. В текста е записана като „царицата майка“, поради което се смята, че пирамидата е градена по времето на управлението на сина ѝ. Сега към всичко това се добавя и обелискът, изработен в нейна чест.

Откритият фрагмент от горната част на обелиска е с дължина около 2,5 метра. Това го превръща в най-големият известен до момента фрагмент от обелиск, датиращ от времето на Старото царство. По предварителни изводи на експерти, целият обелиск е бил с височина около 5 метра.

Под самия връх, по целия периметър на обелиска има жлеб, което говори, че някога върхът е бил покрит с пирамидон – пирамидален връх, изработен от мед или злато.
На една от стените има изсечен надпис, в който се изброяват титлите на царица Анхесенпепи II.
Археолозите се надяват, че скоро ще открият и долната част на обелиска.