28.7.17


Близо половината от атомите, които носим в телата си, вероятно са синтезирани далеч отвъд галактиката ни. Милиарди години са пропътували през космоса, за да достигнат до Млечния път и затънтеното кътче в него, където се намира нашата Слънчева система. Носени от с невъобразими скорости от звездните ветрове, които са породени от гигантските експлозии на далечни стари звезди, атомите са се озовали в пространството около нас и са се превърнали в градивните елементи, от които се състои всичко, в това число и телата ни, твърдят астрономи.

Заключението на учените е изготвено на база анализ на компютърни симулации, които показват как галактиките са нараствали с времето, поемайки големи количества материал, изхвърлен при взривовете на звезди в съседни галактики. Мощните експлозии на свръхнови звезди изхвърлят в космическото пространство трилиони тонове атоми. Ускорените частици се движат с такива скорости, че успяват да преодолеят гравитацията на своите галактики и да се озоват в "примката" на гравитационното привличане на  други по-големи съседи, образувайки огромни облаци, пътуващи в пространството със стотици километри в секунда.

Учените отдавна са наясно, че различни елементи, синтезирани в термоядрените реактори на звездните ядра, могат да пътуват от една галактика до друга. В последното проучване обаче за пръв път се установява, че почти половината от материала в Млечния път и сходни по размер галактики може да е синтезиран в по-малки галактически съседи.

Голяма част от водорода и хелия, които попадат в галактиките, по-късно формират нови звезди, а по-тежките елементи стават основа за комети и астероиди, планети и дори живот.

„Науката е много полезна за откриването на нашето място във вселената“, казва Даниел Англес-Алказар от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс. „В някакъв смисъл ние сме извънгалактически посетители или имигранти в това, което възприемаме като наша галактика“, допълва той.

От симулациите става ясно, че всяка година Млечният път абсорбира в себе си извънгалактически материал със съвкупен обем, равен на този на звезда с мащабите на нашето Слънце.  В същото време елементите, носени от звездните ветрове могат да изминат милиони светлинни години преди да достигнат до някоя галактика.

„Изненадващото е, че галактическия вятър носи значително повече материал, отколкото смятахме“, казва Англес-Алказар. По думите му това е един нов модел за разрастване на галактиките, който досега не е бил разглеждан от изследователите

0 коментара:

Публикуване на коментар