Учените установиха, кое предизвиква досадното "набиване" на мелодии в главите ни

Повечето от нас са се сблъсквали с мелодии – понякога наистина дразнещи – които не престават да се въртят из главата ни. Въпреки че е много разпространено явление, учените знаят съвсем малко за това, как и защо се случва.

Доколко често и за колко дълго ще “звучи” в главата ни една мелодия, голямо влияние има формата и размера на кората на главния мозък. Възникването на такива мелодии в главата ни се провокира от мозъчни структури, отговарящи за възприятието, емоциите, паметта и мечтите. До тези изводи достигат изследователи от Колежа Голдсмит в Лондонския университет, водени от Никола Фаруджи.

Учените провеждат изследване с участието на 44 души на възраст между 25 и 70 години. От участниците се иска да попълнят две анкети. В изследването “досадните набиващи се” в главата ни мелодии са наричани “непроизволни музикални образи”. В първата анкета въпросите целят да се изясни как участниците оценяват своя личен опит с “досадните” мелодии: дали нещо е подтикнало това досадно повторение, дали това им помага да се справят с ежедневните си задачи и дали възникването им не е свързано с някакви лични проблеми.
Втората анкета е за да се определи доколко участниците в изследването са музикални. Дали свирят на някакъв инструмент, ходят ли на концерти и т.н. По време на изследването работата на мозъка на участниците е следена с помощта на ядрено-магнитен резонанс, като е наблюдавана не само активността, но и дебелината на мозъчната кора.

Получените данни са съпоставени с резултатите от анкетите и с това, как участниците са оценявали честота, с която в главата им “се набива” някаква мелодия. Всички участници, освен един, са заявили, че по време на изследването са имали “непроизволни музикални образи”. По-музикалните от участниците по-често “страдат” от “набиващи се” мелодии в главата.



Едновременно с това, учените са открили връзка между честотата на възникване на “непроизволни музикални образи” и дебелината на кората на главния мозък. Хората с по-тънки участъци от кората, отговарящи за слуховото възприятие, по-често са подвластни на “досадните” мелодии. Притежаващите по-дебели участъци от кората, свързани със самоконтрола и ограниченията, по-рядко стават “жертви” на “непроизволни музикални образи”.

Учените са установили още, че когато в главата на човек “зазвучи” някоя от досадните мелодии, се активират участъците в мозъчната кора, които са активни и когато човек мечтае. Но “непроизволните музикални образи” възникват спонтанно и без съзнателен контрол.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>