20 юли 2017 г.


В годините след края на Втората световна война, когато в света започва да набира скорост Студената война, атолът Бикини става полигон за ядрените опити, провеждани от САЩ. За период от девет години на Бикини са извършени 23 теста с ядрени бойни глави. Учени от Станфордския университет се завръщат на острова 60 години след последния опит с взривяването на А-bomb, за да проучат дълготрайните ефекти от излагането на радиация.

Противно на всички очаквания, природата се бори за да поправи щетите нанесени на  бившия ядрен полигон и днес учените заварват водите край атола да кипят от живот: корали, раци, пасажи от риба – малки и големи екземпляри и неизменното присъствие на акули.

Атолът Бикини е част от Маршаловите острови – верига вулканични и коралови атоли в Тихия океан, разположена между Хаваи и Югоизточна Азия. Кораловият риф, морското дъно и въздушното пространство край атола са използвани от САЩ за серия от мощни атомни взривове, проведени в периода 1946 – 1954 година (4 дни след първия ядрен опит на атола, на 5 юли по време на модно ревю е показан нов вид бански костюм от две части, който тогава е толкова сензационна новина, колкото и ядрения взрив. Затова и новият бански бива наречен "бикини"). На 1 март 1954 година е проведено изпитание с водородната бомба Castle Bravo, което се превръща в най-мощното оръжие, тествано от САЩ. Смята се, че този взрив има най-голямо отрицателно въздействие върху околната среда, след което се налага евакуация на местното население от намиращите се в близост други острови, тъй като голяма част от тях започват да развиват заболявания, свързани с радиационно отравяне.

Ядреният тест на водородната бомба с кодово название Castel Bravo
Затова и експертите определят като неочаквано упорството и постоянството, с което природата се възстановява от нанесените ѝ щети в региона. Изследователите освен това се надяват, че оцеляването на екосистемата ще помогне да се намерят отговорите на въпроса, как видовете се справят с радиацията, без да развиват тумори. Също така, ще търсят следи, дали биологичното разнообразие в екосистемата крие някакви генетични увреждания. За да проверят за такива ще бъдат проведени ДНК-тестове на образци от коралите. Генетичните секвенции ще бъдат подложени на компютърно моделиране, за да се проследят бъдещи модели и честотата на поява на мутации.

Работата на учените ще бъде представена и в нов научно-популярен филм за морския живот в Тихия океан.

“Ироничното в цялата ужасна история на атола Бикини е това, че тя може да се окаже от полза за хората, за да се научим как да живеем по-дълго. Като опитаме да разберем, как коралите са успели да населят отново радиационнозамърсените кратери от бомбените тестове, може би ще намерим някакъв нов механизъм, който е отговорен за защитата на ДНК”, казва професорът по морски науки Стивън Палуми от университета в Станфорд в публикация за Psyh.org.

Все пак, би било погрешно да се смята, че радиацията не е оказала никакво въздействие на организмите. Експедицията започва с публикация за открита мутация при акула. При подводните проучвания край кратера, образуван от взрива на водородната бомба, изследователите са убедени, че са проследили акула с липсваща втора гръбна перка което се дължи вероятно на мутация, вследствие на радиацията. И докато в “повърхностните слоеве” екосистемата изглежда, че “кипи от живот”, то рифът все още е преследван от миналото си.

“Не бива никога да забравяме, какво сме сторили на атола Бикини и на местното население. Трябва да опитаме да използваме създалата се ситуация и да научим всичко, което е по силите ни, дори и неща, за които преди това не сме и помисляли”, добавя Елора Лопес, студент по биология и помощник в изследването на проф. Палумби.


0 коментара:

Публикуване на коментар