24 юли 2018 г.

Нашата галактика е място, където може да се срещнат някои доста странни звезди, чието “поведение” в известна степен не се поддава на обяснение. Сега учените смятат, че са открили на какво се дължи странността им – те може би са възникнали в съвсем различна галактика.

Странните звезди се срещат тук-там из галактиката ни. Засега са регистрирани около две дузини такива светила, най-вече в посока на съзвездията Лъв и Секстант. Особеното при тях е, че се движат с огромна скорост, достигаща до 1 000 километра в секунда. “Средностатистическа звезда” в Млечния път се движи с около 1/4  от тази скорост.

Изказвани са хипотези, че бързите звезди са възникнали в двойни системи от светила, обикалящи близо едно до друго. Двете се въртят все по-бързо, докато гравитационното им взаимодействие доведе до натрупването на достатъчно енергия, която да запокити едната звезда извън системата. Това е т.нар. “сценарий на двойна свръхнова звезда” (binary supernova scenario, BSS), при който едната звезда се ускорява до изключително висока скорост.

Така може да се обяснят самотните “звезди-бегълци”, но не е задължително на същия процес да се дължат и звездите, движещи се със свръхвисоки скорости. За да потърсят обяснение, учени от Университета в Кеймбридж са се фокусирали към една от съседните ни галактики, която се движи значително по-бързо от нашата – Големият Магеланов облак.



Резултатите от изследването им са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, и представени пред Националната среща по астрономия в Хъл, Великобритания.
“Опитваме се да докажем, че поне 3/4 от идентифицираните към момента звезди, движещи се със свръхвисоки скорости, са произлезли от Големия Магеланов облак. Два от най-обещаващите обекта са “Outcast Star”, намираща се на 230 000 светлинни години от нас и HE 0437-5439, която е на разстояние от 200 000 светлинни години”, казва Дъглас Бъбърт, водещ автор в изследването.

Като използват данни от Sloan Digital Sky Survey и компютърни симулации, астрофизиците са създали модел, който показва как тези звезди са “избягали” от Големия Магеланов облак. Това е най-голямата и най-бързо движещата се галактика от обикалящите в орбита около Млечния път и точно от нея може да се очаква да са пристигнали звездите, развиващи свръхвисоките скорости.

Основното доказателство за предположението, че звездите са родени в Големия Магеланов облак, се крие в тяхното местоположение. В нощното небе те изглеждат като “подредени” в линия между съзвездията Лъв и Секстант на север и Големият Магеланов облак на юг. Предстоящото проучване, в което ще се използва сателита на Европейската космическа агенция Gaia, може да открие още подобни звезди, чрез които да се потвърди хипотезата за чуждогалактическия им произход; Gaia ще следи позициите и движението на един милиард звезди в нашата галактика.

Големият Магеланов облак е галактика джудже, която се върти около центъра си със скорост от 378 километра в секунда. Това е доста по-бързо от скоростта, с която се върти Млечния път – 250 километра в секунда. Звездите в Големия Магеланов облак, които попадат в хипотезата на сценария с двойната свръхнова, могат да достигнат до достатъчно висока скорост, чрез която да преодолеят гравитационното притегляне на собствената им галактика и да се озоват в нашата. В крайна сметка, тези звезди може да напуснат и Млечния път.



Изследователите са достигнали до заключение, че около 10 000 такива звезди може би са се “преселили” в нашата галактика по този сценарий. И още по-интересното е, че не само обикновени звезди са мигрирали; по-смелата хипотеза е, че до милион неутронни звезди и черни дупки от сателитната галактика пътуват през Млечния път.

Вероятно същият процес, породил звездите, дошли от Големия Магеланов облак и прекосяващи нашата галактика със свръхвисока скорост, е отговорен и за явления от “местен” характер; налице са доказателства за движещи се с висока скорост звезди, които произхождат от Млечния път. Но най-бързо движещите се звезди, просто не изглежда вероятно да са родени в нашата галактика.

Изследването има и още един любопитен момент. Дъглас Бъбърт го определя като “звучащ като клише”, но тези звезди биха се оказали потенциално много полезни за разнасянето на живот, тъй като мигрират от място на място. “Скалисти планети, обикалящи около такива звезди, носещи микроорганизми със себе си, ще са един отличен начин за разпространяване на живота между галактиките”, казва ученият. 

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...