Въпросът, защо Слънцето е кръгло, само на пръв поглед е елементарен. И потвърждение на това е фактът, че отговор на “детинското” питане учените успяват да намерят едва през ХХ век. Сложността идва от това, че тъй като Слънцето представлява огромно кълбо от разгорещени газове, то в небето над нас вместо светилото, което сме свикнали да виждаме, би трябвало да наблюдаваме размазано, светещо петно без ярко изразени граници. А ние виждаме кръг. И този кръг е точно ограничен, като дори оставя впечатление за някаква твърда повърхност на Слънцето. Обаче, при огромните температури не само на самото Слънце, но и дори на милиони километри от него, никое вещество не може да се намира в твърдо състояние. Тогава, в какво се състои същността на кръга, който виждаме?
Всичко опира до доста екзотичния начин, по който звездите светят – толкова е необичаен, че дори когато на науката стават ясни термоядрените реакции, които захранват с енергия звездите, тайната откъде се ражда дневната светлина още известно време остава неразгадана.
Звездите са “облечени” в тънка, абсолютно непрозрачна и едновременно с това светеща “газова кора”, която се нарича фотосфера. Голямата тайна на състава ѝ е наличието на отрицателни водородни йони, тоест такива атоми водород, които са прихванали “излишен” електрон. Благодарение на тези атоми светлината, генерирана в недрата на звездата не излиза навън. Първо фотоните от видимата част на спектъра се поглъщат от йоните, откъсвайки втория, “излишен” електрон. В този процес йонизираният атом се превръща в съвсем обикновен водороден атом.
В същото време във фотосферата протича и обратния процес, при който при присъединяването на свободните електрони към неутралните атоми на водорода се раждат фотоните на дневната светлина. По този начин фотосферата на Слънцето “ретранслира” светлината, като при това, количеството и енергията на погълнатите фотони напълно се компенсира от количеството и енергията на излъчените фотони.
Фотосферата на звездите е много-много тънка; хиляди пъти по-малка от радиуса на светилото. Слънчевата фотосфера, например, е с дебелина едва няколкостотин километра при диаметър на нашата звезда от порядък на 1 392 000 километра (близо 109 пъти диаметърът на Слънцето е по-голям от този на Земята).
Точно този тънък “ретранслаторен” за светлината слой определя резките и точни очертания на звездата. По същество, фотосферата като че ли очертава с много добре наострен молив контура на огромното кълбо от разгорещени газове. В крайна сметка така всяка звезда, поне във видимия спектър, се превръща в идеален кръг.
0 коментара:
Публикуване на коментар