Хуманистът и новатор в литературата на средновековието. Джовани Бокачо

Все още се спори, кога точно е роден един от първите ренесансови автори, записал името си с трудовете, които по онова време го отличават от основната маса творци.

Италианският поет и писател, хуманистът Джовани Бокачо се ражда през лятото на 1313 година. Прието е, макар и да няма точни сведения, че това се случва на 16 юни. Бокачо е роден във Флоренция и е плод на връзката на флорентински търговец и французойка. Вероятно заради произхода на майка му в някои източници е посочен Париж като родно място на бъдещият голям писател. Самият Джовани се нарича Бокачо де Черталдо, по името на местността, от където произхожда семейството му.

През 1330 година Бокачо се мести да живее в Неапол. Въпреки че още от малък проявява литературният си талант, бъдещето му е начертано като търговец, затова се налага да изучава тънкостите на търговските дела. Младежът обаче не проявява усърдие и способности за да се занимава с търговия. След като става ясно, че от него няма да се получи добър търговец, Бокачо започва да учи право. Но и юрист не става, защото единствената му страст са поезията и прозата.

Докато живее в Неапол Бокачо става част от обкръжението на Карл Роберт Анжуйски. Именно в този етап от живота си той се превръща в истински уважаван поет и хуманист. Сприятелява се с много учени, образовани хора и влиятелни придворни. Джовани чете произведенията на древни автори, а и самата среда, в която живее, разширява много мирогледа му. През това време се раждат много от значимите му стихотворения и поеми – такива като “Ловът на Диана”, “Тезеида”, “Филострато”.



По-късно Бокачо се налага да се върне във Флоренция, където започва да участва в политическия живот на града-държава. През 1341 година съдбата го среща с друг голям творец – Франческо Петрарка, и дружбата между двамата остава за цял живот. Срещата с Петрарка помага на Бокачо да погледне на живота от по-сериозната страна. Сред съгражданите си флорентинецът се ползва огромно влияние, а от името на Флорентинската република доста често са му възлагани дипломатически мисии

Мжду 1350 и 1353 година Бокачо пише най-значимото си произведение, с което оставя името си в историята и литературата – “Декамерон”. Стоте новели, които по мнението на всички критици изпреварват времето си, описват много точно живота в Италия по онова време. Пропитите със свободолюбие, жив хумор и идеите на хуманизма времена намират своето отражение в революционната за времето си творба. Успехът на “Декамерон” е толкова забележителен, че е преведена почти веднага на няколко различни езика в няколко различни страни.

През 1363 г. Бокачо напуска Флоренция и се премества в малкото имение Черталдо, където се отдава напълно на литературните си занимания. С остаряването Бокачо става все по-набожен и все по-сериозно се отнася към вярата и църквата. Но да се говори за някакъв коренен прелом в мирогледа му е пресилено. За това говорят както творчеството му от този период, така и апогеят на дружбата му с Петрарка и фактът, че възгледите им за живота съвпадат напълно.
Бокачо започва да пише трудове, посветени на Данте, които поставят ново начало на литературната критика. Флорентинецът изнася публични лекции, посветени на “Божествена комедия” докато тежка болест не го поваля на легло.



Смъртта на приятелят му Петрарка нанася допълнителен удар по разклатеното здраве на Бокачо и той го надживява само с година и половина. Един от най-образованите за времето си италиански хуманисти, поетът и писател Джовани Бокачо почива на 21 декември 1375 година.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>