До “капитулацията” на краля се стига, след като опозиционно настроените феодали, подкрепяни от висшето духовенство и мнозина от знатните рицари и граждани, се опълчват на Джон Безземни и го принуждават да подпише грамотата, получила названието Magna carta – “Великата харта на свободите”.
Често ще се сблъскате със заблудата, че това е първият писмен документ “гарантиращ свободите на гражданите”. Всъщност, с него на кралските поданици се гарантират определени привилегии и права, а Хартата и до днес се смята за юридически валидна във Великобритания.
Магна харта е написана на латински, започва с преамбюл и съдържа 63 параграфа, в които се гарантират онези права и свободи, които по-късно залягат в основите на британската система на управление. От 63-те параграфа на хартата най-известни са 12-ият, в който се забранява на краля да налага нови данъци без съгласието на данъкоплатците, и 39-ият, с който кралят се лишава от правото да арестува граждани и да изземва имуществото им без законно проведен съд и произнесена присъда. И още едно важно правило е залегнало в Магна харта – презумпцията за невинност, до доказването на противното.
Джон Безземни обаче анулира действието на Магна харта още през същата година, в която е подписана. По-късно споразумението между крал и благородници е препотвърдено от Хенри III, Едуард I и Едуард II. Постепенно Магна харта се превръща в символ на ограничената (т.е. – контролираната) кралска власт и с течение на времето е приета като основополагащ закон на страната.
Историци и държавници от XIX век разглеждат Великата харта на свободите като гаранция на английските свободи. Това разбиране повлиява на политическите и юридическите схващания, залегнали в конституционните основи на САЩ и изиграва не малка роля в колониалния период, в хода на Американската революция и при последвалото съставяне на конституцията на Съединените американски щати.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар