Най-скъпите вещества по цена за единица тегло

Дори и за “най-достъпният” от следващите три материала, на повечето хора по света не би им стигнал цял живот, за да спечелят нужните средства да си купят 1 грам.

Антиматерия
През 1999 година експерти на NASA изчисляват, че един грам антиводород ще струва около 62,5 трилиона долара. За сравнение, общият обем на паричната маса в света се изчислява на около 75 трилиона долара. Малко по-късно при по-точни изчисления, специалисти достигат до заключението, че получаването на един грам позитрони (т.е. антиелектрони), би струвало около 25 милиарда долара. В ЦЕРН вече са изхарчили няколко стотици милиони долара за да произведат милиардна част от грама позитрони.

През 2010 г. физиците за първи път успяха да хванат за съвсем кратко атоми от антивещество. За целта учените охлаждат облак, съдържащ около 30 хиляди антипротона до температура 200 келвина (минус 73,15 градуса Целзий) и втори облак от 2 милиона позитрона до температура 40 келвина (минус 233,15 градуса Целзий). В резултат на сблъска между двата облака, успяват да "хванат"... 28 атома антиматерия, които просъществуват 172 милисекунди.

Калифорний 
Това е елемент от седми период в таблицата на Менделеев. Може да се използва както за стартирането на ядрени реактори, така и в по-сложните детектори за метал. Обаче, заради цената от 27 милиона долара за грам, калифорният губи конкуренцията с далеч по-евтини метали.



Калифорният е синтезиран изкуствено през 1950 година в Калифорнийския университет в Бъркли. Затова и елементът е наречен Калифорний. Използва се като мощен източник на неутрони, най-често в процедурите за лъчетерапия на тумори.

Калифорний под микроскоп

За да се получи 1 грам калифорний, на дълго облъчване в ядрен реактор се подлагат  плутоний или кюрий. Продължителността на облъчване за двата вида химически елементи е 8 години или 1,5 години, съответно. От получения по този начин материал по химичен път се синтезира калифорният.

Тритий 
Свърхтежкия водород струва около 30 000 долара за грам. Сравнен с предните две вещества, това са направо “жълти стотинки”. Но тритият често се използва в научните експерименти и в промишлените предприятия. Това го прави не толкова уникален продукт, а от увеличеното търсене и предлагането му нараства, затова и цената му е относително “ниска”.

Тритият е радиоактивен изотоп на водорода. В природата се образува в горните слоеве на атмосферата, когато частици от космическото лъчене се сблъскат с атомните ядра на азота. Ядрената енергетика е основен консуматор на тритий, който освен това се използва и в толкова обикновени неща, като светещите циферблати на часовници, например.



И нещо като бонус
Прочутата пощенска марка “Британска Гвина” или “Британската розова Гвиана” от 1856 година, която е издадена в ограничена партида и до днес е оцелял само единствен екземпляр, беше продадена през 2014 година за 9 480 000 долара. Ако цената ѝ бъде разделена на теглото ѝ, излиза, че 1 грам от нея струва 5,6 милиона долара. Една наистина скъпа пощенска марка, или по-точно – най-скъпата в света пощенска марка.