29.6.17


В далечния северозападен край на Китай наскоро е разкрит 3000-годишен слънчев олтар. Находката хвърля светлина върху религиозните ритуали, практикувани от местните племенни култури преди хиляди години.

Руините на сакралното място са открити първоначално през 1993 година. Намират се в Синдзян-уйгурския автономен регион. Същински разкопки на място са проведени обаче едва през миналата година. Сега археолозите вече могат да потвърдят първоначалните си хипотези, че през бронзовата епоха това е бил свещен слънчев олтар.


В онези далечни времена, в пасищния регион, който днес се намира между Казахстан и Монголия, са доминирали номадски племена. И докато далеч на изток са открити други подобни слънчеви олтари, комплексът в Синдзян е уникален за региона.

Самият олтар представлява три концентрично изградени каменни кръга. Диаметърът на най-външния е близо 100 метра (328 фута, посочват археолозите) и според експертите са използвани силите не само на хора, но и животинска тяга, за да бъдат донесени нужните камъни, пренесени от километри разстояние.

Археолозите смятат находката за значима, защото в нея се вижда силна културна връзка между номадските племена от региона и древните китайски управляващи династии, при това много преди формирането на Пътя на кприната. “Това е потвърждение, че племената и културите от централните равнини по онова време вече са били достигнали до подножието на планинския масив Тяншан в района на долината Баянбулак, където се оформя по-късно един от опорните пунктове от пътя на коприната”, казва пред CCTV Лю Чуанмин, един от археолозите, участвал в разкопките на руините на слънчевия олтар.


Пътят на коприната се формира малко повече от 100 години преди новата ера, когато прочутият китайски пътешественик и дипломат Джан Циен (или Чжан Цзян) осъществява своята прочута дипломатическа мисия в региона. Пътят на коприната просъществува до XV век и се превръща в мощен двигател на търговските, икономическите и културните връзки между Азия и Европа.

Поклонението пред Слънцето е обичайна практика сред много култури, съществували през онази далечна епоха. “От дълбока древност всички цивилизации в Евразийския континент са използвали кръгови форми, за да пресъздадат слънчевия диск. Монголските юрти са със сходна на слънчевия олтар структура”, коментира във видеото археологът Ву Синхуа.

В клипа е показан интериорът на традиционна монголска юрта. Ву обяснява, че трите части на купола на юртата представляват аналогия на небето, светлината и обожествяването на Слънцето.

Храма на небето в Пекин
Той добавя още, че са налице подобия и с Храма на небето в Пекин, който е с много характерни концентрично изградени кръгли подове. В наши дни пекинският храм принадлежи на даоизма, но по времето, когато е строен, се предполага, че е бил използван от до-даоистки религиозни общности, практикуващи слънчевия култ.

Космологията, или иначе казано преклонението пред небесата, се смята за една от най-ранните форми на религия в Китай. Често могили и високи хълмове са използвани като сакрални места, на които са провеждани сложни ритуали и церемонии с поднасяне на жертвени дарове на Слънцето. Що се отнася до слънчевия олтар в Синдзян, то тепърва предстои експертите еднозначно да идентифицират предназначението му. Култовете на обожествяване на Слънцето са често срещани и сред много култури в Африка и Европа.

Археолозите продължават разкопките на слънчевия олтар в Синдзян-уйгурския автономен регион и се надяват, че ще научат нови подробности за историята на древния Път на коприната.

0 коментара:

Публикуване на коментар