Някога пещерата е била съвсем обикновена с езеро на дъното ѝ. От сводовете се стичала вода и в продължение на хилядолетия отмитите от капките варовикови песъчинки се натрупвали, формирайки сталактити. После сводът на пещерата частично се срутил. В него се образувал кладенец, през който в пещерата паднали дървета. Гниенето им предизвикало насищането на водите в езерото на пещерата със сероводород. Когато се повишило нивото на подпочвените води, карството образувание се оказало изцяло под вода. Но от отвора в тавана прониквала прясна дъждовна вода, а по-плътните слоеве на подпочвените води, наситени със сероводород, останали отдолу.
Нивото на езерото постоянно се е променяло, а от взаимодействието на двата минерални разтвора – карбонатния и сероводородния, превърнало обикновените сталактити в каменно подобие на камбани.
Гмуркането в Сапоте започва от малко езерце с диаметър около 10 метра. Вертикално надолу следва проход с диаметър около 6 метра. На дълбочина около 30 метра кладенецът се разширява до по-голяма ширина и точно там се намират странните спелеотеми, наричани от спелеолозите “Камбаните на ада”.
Диаметърът на някои от тях не надвишава няколко сантиметра. Други обаче са с повече от метър в диаметър. Някои са “вградени” една в друга, други висят подобно на гирлянди. От тази отметка не следва да се продължава гмуркането по-надълбоко. Сероводородният слой може да предизвика дразнене на кожата и дори изгаряния.
Сапоте е открита едва преди няколко години. Засега спелеолозите имат само груба представа за процесите, довели до формирането на “камбаните”.
Зараждането на полуостров Юкатан на пръстеновидна система, в която има над пет хиляди подводни пещери, геолозите от Северозападния университет в Чикаго свързват с образуването на гигантски кратер, след сблъскването на Земята с Чиксулубския метеорит, случило се през Кредата.
0 коментара:
Публикуване на коментар