9.6.17

Реконструкция на черепа на най-ранните представители на Homo sapiens
Най-древните към момента останки от същество от нашия вид, Homo sapiens, са открити в безплодните планини на Джебел Ирхуд в Мароко. Находката е направена в пещера, “пълна” с каменни оръдия на труда и животински кости. Но най-забележителното е, че новото откритие отмества времето на произхода на вида ни с цели 100 000 години назад във времето.

За находката в списание Nature са публикувани резултатите от две изследвания. От тях може да се наложи да бъде преосмислен начина, по който се е развил вида ни. Детайлното датиране на останките – на трима възрастни индивида, както и на юноша и на дете – сочи, че те са на около 300 000 години. Това е доста по-назад във времето, отколкото най-старите допреди това  останки от Homo sapiens, открити в Етиопия, които са на около 200 000 години.


“Това е далеч по-старо, отколкото което и да е друго, намирано в Африка, и което може да се отнесе към нашия вид”, казва Жан-Жак Хъблин от института “Макс Планк”, ръководител на екипа, провел разкопките в Мароко. “В светлината на новата датировка – 300 000-годишни останки – можем с голяма доза сигурност да твърдим, че това е материал, отнасящ се към корените на нашия вид – най-старите Homo sapiens, откривани някога в Африка”.


Екипът е датирал костите, като използва и голямата “колекция” от кремъчни оръдия на труда, намерени заедно с останките. Използван е метода на термолуминисценцията, чрез която се измерват нивата на натрупана радиация в артефактите и така да се установи точната им възраст. Експертите са опитали да извлекат от костите ДНК за анализ, но се оказва, че вкаменелостите са прекалено стари, а и сухата околна среда е допринесла за безрезултатните опити.


От генетичните доказателства, с които съвременната наука разполага, знаем, че корените на човешкия вид започват в Африка – там видът ни е еволюирал. Откритието от Мароко обаче, вместо в подкрепа на тезата за единствен ареал на възникване на вида, се оказва в подкрепа на пан-африканската теза за появата на Homo sapiens. “Метафорично казано, ако е имало Райска градина, то тя е била цяла Африка”, казва Хъблин.

Това означава, че еволюционната линия, породила съвременния човек, се е проявила под формата на множество гнезда, разпръснати из целия континент. Тези групи от първобитни човешки същества периодично са се свързвали помежду си вследствие на промените в екосистемите. Така са обменяли помежду си технологичните “новини” и разбира се, генетичен материал. Всички полезни мутации са се разпространявали от една популация към друга и са били подсилвани от естествения подбор във всяка група.


Важно е да се отбележи, че преди около 300 000 години континентът Африка не е изглеждал както днес. Пещерата, в която са открити новите останки, се е намирала насред обширни зелени поля, осеяни с множество дървета. Сред зелените тревисти поля са препускали газели, зебри и всевъзможни диви зверове, които са били чудесна плячка за лъвовете и първите представители на вида Homo sapiens. Пустинята Сахара все още не съществува, което означава, че видът ни свободно е можел да мигрира на големи разстояния, срещайки се с други групи праисторически човеци.

Авторите на изследването обаче подчертават, че останките, открити в пещерата са били на хора, които днес спокойно биха могли да се смесят в тълпата без много да се набиват на очи разликите със съвременните хора. Но те не са “съвременни хора” в същинския смисъл на термина, който употребяваме днес. Мозъците им не са били толкова добре развити и не са притежавали интелекта, който сме свикнали да свързваме със собствения си вид.


0 коментара:

Публикуване на коментар