Учени: астероидът, унищожил динозаврите, е паднал на най-лошото място

Учени, провеждащи изследвания в кратера Чиксулуб, образувал се преди 66 милиона години в резултат на сблъсъка на астероид със Земята, излизат с нови данни, защо динозаврите са изчезнали толкова бързо. За проучванията си, експертите разказват в излезлият преди дни документален филм на ВВС "Денят, когато загинаха динозаврите".

Изследователите, които проучват кратера, са извлекли образци от скалите, залягащи под дъното на Мексиканския залив, където преди милиони години пада астероидът.

Събраният материал хвърля нова светлина върху събитията, случили се на Земята на границата между периода на кредата и палеогена.

Сондажите в Мексиканския залив бяха проведени през месеците април и май 2016 година

Става ясно, че падналият върху полуостров Юкатан гигантски метеорит, който е бил с диаметър около 15 километра, едва ли е можел да уцели планетата в по-неподходящо място.

На това място крайбрежните води не са дълбоки, а това означава, че в атмосферата са изхвърлени огромни обеми от сяра, отделила се от минералната глина. В резултат на това, след огнената буря, разразила се след падането на небесното тяло, е започнал период на "глобална зима".

Скалите в мястото на сблъска са били подложени на огромно налягане

Ако астероидът беше паднал на друго място, резултатът можеше да се окаже съвсем различен. "Иронията е в рова, че в крайна сметка причина за изчезването на динозаврите става не самия размер на астероида, не мощността на катастрофалния сблъсък и дори глобалните последици от катаклизма. Причина става самото място, където се случва колизията", казва Бен Харод, един от водещите автори във филма "Денят, когато загинаха динозаврите".

В случай, че астероидът беше паднал буквално няколко десетки секунди по-рано или по-късно, той щеше да рухне не в крайбрежните плитчини, а някъде в дълбокия океан. Падането му в Атлантическия или Тихия океан щеше да доведе до изпаряването на далеч по-малки обеми скали и смъртоносния калциев сулфат, които в случая се оказват изхвърлени в атмосферата, след удара на астероида в Земята.

Праховата пелена би била с по-малка плътност и слънчевите лъчи щяха да достигат до повърхността на планетата. Това означава, че случилият се преди милиони години глобален катаклизъм би могъл да се размине с по-малки последствия за живата природа.

"В онзи студен, обгърнат в тъмнина свят, храната в океаните е приключила за около седмица, а след съвсем кратко време същото се случва и на сушата. Останали без храна динозаврите са имали минимални шансове да оцелеят", обяснява Харод.

По време на сондажа на кратера са извлечени скални образци от дълбочина 1300 метра. Пробите от най-голяма дълбочина са взети от т.нар. "пиков пръстен" - областта, включена в радиалния каменен гребен вътре в кратера.

Там скалните образци са били най-силно деформирани от колосалното налягане, възникнало в резултат на удара.

Екипът, провел сондажите, работи под ръководството на професорите Джо Морган и Шон Хулик. Експертите се надяват, че чрез анализите на получените проби ще успеят по-точно да възпроизведат картината на катастрофалния удар и последвалите промени в околната среда.

Кратерът Чиксулуб: ударът, променил живота на Земята

- небесно тяло с диаметър около 15 километра пробива в земната кора кратер с диаметър 100 км и дълбочина 30 километра.
- Образувалата се чаша се срива и оставя кратер с диаметър около 200 км и дълбочина от няколко километра
- Централната част на кратера първо се издига, а после пак се сляга, оставяйки след себе си вътрешен кръг
- Днес по-голямата част от кратера се намира под крайбрежните води, под 600-метрови шелфови отлагания
- На сушата кратерът е скрит под слоеве варовик, но ръбът му се проследява под формата на дъга от карстови пропадания, образували се във варовиковите седименти

Учените са изчислили, че освободената енергия в момента на образуване на кратера, се равнява приблизително на взривяването на 10 милиарда атомни бомби, подобни на онази, поразила Хирошима през 1945 година.

Тези образувания са образувани от пропадания в меките варовикови отлагания върху кратера на Чиксулуб на сушата

С новите изследвания експертите вече добре разбират начина, по който са се деформирали скалите, каквито ги наблюдаваме днес. Освен това, изследователите проучват и как само след няколко години на мястото на сблъсъка започва да се завръща живота.

Елис Робъртс и палеонтологът Кен Лаковара в каменоломна в Ню Джърси, където са открити хиляди вкаменелости

Другият водещ автор във филма "Денят, когато загинаха динозаврите", Елис Робъртс, посещава каменоломни в американския щат Ню Джърси, където са открити около 25 000 фрагмента от вкаменелости на живи организми - свидетели на масовото измиране на животински видове, станали жертва на грандиозния катаклизъм, непосредствено в деня на падането на астероида.

"Тези вкаменелости залягат в слой, чиято дебелина е не повече от 10 сантиметра. Те са загинали моментално и бързо са били засипани. Това е бил един точно определен момент от геоложкото време. Това са дни, седмици, може би месеци. Но не са десетки или стотици хиляди години. От геоложка гледна точка, това на практика е процес, случил се за един миг", разказва палеонтологът Кен Лаковара.