Археолози откриха в Лондон останките от укрепление, издигнато след опустошителното въстание на Боудика

Реконструкция на процеса на изграждане на укреплението през 63 г. 

Около 60 година от нашата ера, келтите от клана ицени, водени от кралицата си Боудика, нападат и разрушават Лондиниум – един от големите за времето си римски градове в Британия, а днес столица на Великобритания. Сега учените изнасят нови данни от проучване, според които в отговор на атаката на Боудика и нейните воини, стреснатите и посрамени римляни започват бързо да изграждат крепост и отбранителни съоръжения около града си. Фортификационните съоръжения включват ров с дълбочина около 3 метра, 3-метрови насипни стени с палисада и платформи по протежение на цялата крепост. Това им позволява да отблъснат разбунтувалите се ицени и вкрайна сметка да потушат въстанието, водено от Боудика.

"Боудика", картина на John Opie

Римският историк Дион Касий описва Боудика (или още Боадичеа, или Будика) като особено внушителна и дори ужасяваща за римляните предводителка. Той описва както самата нея, така и въстанието под нейно ръководство и потушаването на бунта през 61 година.

“… в Британия се случва ужасна катастрофа. Два града са опустошени, осем хиляди римляни и техни съюзници загиват, а островът е загубен за РИм. Нещо повече – цялата тази разруха е стоварена връз римляните от една жена, факт, който сам по себе си им причинил голям срам… … Но човекът, който е главен подбудител на местните жители и който ги убедил да се бият с римляните; човекът, когото те намерили за достоен да бъде техен лидер и да ги води в битките през цялата война, била Боудика, британка от знатен род, надарена с повече интелигентност, отколкото е присъщо за жените… На ръст била много висока, а външността ѝ вдъхвала ужас и респект, погледът ѝ бил безмилостен, а гласът – дрезгав; дългата ѝ червена коса падала до бедрата; на врата си носела голяма златна торква; обличала се в пъстроцветна туника, върху която носела наметало, закопчано с красива брошка. Тези украшения носела неизменно.” 

Голямата торква (масивна златна гривна, носена на врата) от Снетишам.
Вероятно подобна торква е носила и Боудика

Няма нищо чудно, че е предизвиквала страх у римляните, накарал ги да издигнат стабилни укрепления около града си.
“Фортът се намирал на главния път на Лондон, така че да охранява пътя от града към лондонския мост и е бил с изглед към реката. Крепостта е доминирала над града от този период, което вероятно е отражение на липсата на “цивилен живот” в селището, както и заради пълното унищожение, предизвикано от местните британци на римския Лондиниум”, се казва в статия на Археологическия музей в Лондон (Museum of London Archaeology, MOLA).

Разрез на римските отбранителни съоръжения в Лондиниум

По време на разкопки в района на Plantation Palace и Fenchurch Street, са открити останките от дървените палисади и земните изкопи, защитавали някога територия от около 3,7  акра (около 15 декара). Височината на земния насип е около 3 метра и е подсилен с торф и сплетени греди. Имало е бойна платформа с палисада и кули на входа на крепостта. За допълнителна защита крепостта е била опасана от двойни ровове, достигащи до 2 метра в ширина и 3 метра в дълбочина. В съобщението за пресата на MOLA рововете са определени като “стабилна преграда за евентуални атакуващи войски”.

Останки от дървен материал, използван за изграждане на укрепителния вал на крепостта

Става ясно, че фортификационните съоръжения са били временна конструкция, изградена много бързо. Не е предвидена да се използва дълго време, а само докато бъде възстановен важният за римляните търговски пункт. В съобщението на MOLA се казва, че археолозите са открили доказателства за използването на шатри и тенти в крепостта, противно на обичайната за римляните практика да се изграждат постоянни казарми. Фортификационното съоръжение е ползвано едва около 10 години.

“Откриването на ранната римска крепост ни дава безценна нова информация за това как римляните са възстановили контрола си над Британия, след въстанието на Боудика и катастрофалните за тях опустошения. Това също така потвърждава стратегическата важност на Лондон за римляните”, казва Джулиан Хил, експерт на MOLA по история на Лондон от римско време.

В уебсайта на музея пише, че “Римските легиони са изградили абсолютно професионално укрепленията. Използвали са както материал, с който са се снабдявали от близките гори, така и отломките от разрушените по времето на въстанието сгради. Според изчисленията, укрепление с такива размери е напълно достатъчно за защита от една кохорта от около 500 души. Изграждането на съоръженията може да бъде извършено за няколко седмици, като вероятно е използван и труд на местното британско население. Археолозите са открили брадви и чукове, както и други инструменти, с които легионерите са си служили при изграждане на форта и за още редица строителни дейности”.

В рамките на защитената територия е имало пътища, складове и административна постройка, походна кухня, хамбар и отходни места. Намерените артефакти са много малко, но археолозите са открили част от шлем и останки от конски амуниции.

Част от находките при разкопките на укреплението

“Няколко важни инфраструктурни проекта, реализирани едновременно с издигането на укреплението, са изиграли важна роля в повторното изграждане на Лондиниум. За възстановяването на селището са изградени пътища, нов кей и задвижвана с водно колело машина за вдигане на товари на пристана – все жизнено важни за търговията и процъфтяването на цивилния живот обекти”, се казва още в статията на MOLA.

Около 60 години след въстанието на Боудика и ицените, римляните издигат форта Крипългейт, а през III век около Лондон са издигнати крепостни стени. Археолозите продължават да търсят следи от укрепителни структури и съоръжения от миналото на британската столица.