Астрономите се сдобиха с най-детайлния (за момента) изглед на най-голямото вулканично езеро на Йо - един впечатляващ поглед към спътника на Юпитер, който е най-вулканично активното място в Слънчевата система.
В статия, публикувана в Nature, експерти от Университета Бъркли в Калифорния, описват начина, по който са успели да проучат най-голямото вулканично езеро на Йо, но не от снимки, направени от космически апарати, а от наблюдение при транзита на Европа, друг от спътниците на Юпитер, през март 2015 година.
Те са успели да наблюдават движението на вълните в патерата на Локи - най-голямото езеро от лава в калдерата на вулкан на Йо, което е с диаметър от над 200 км. За сравнение, най-голямото подобно езеро с лава на Земята е с диаметър не повече от 200 метра, т.е. обемът му е около един милион пъти по-малък, отколкото на Локи.
"Забелязахме две вълни, които по-рано не са засичани. Това ни подсказва, че под вулкана има някаква много сложна система", обяснява Катрин де Клер от Университета Бъркли.
Учените освен това са установили увеличаване на температурата от едната страна към другата. На запад температурата е 270 Келвина, на изток - 330 Келвина, което предполага, че "преобръщането" се извършва от запад на изток. Това е процес, при който образувалата се на повърхността кора става нестабилна и потъва в лавата, а нова магма излиза на повърхността и останалата кора също бива увлечена. След това магмата се охлажда, формира нова кора и процесът се повтаря с цикличност около пет месеца. Предполага се, че процесът се придружава от огнени фонтани, каквито се наблюдават в идентичните процеси на Земята.
"Това е първата вършеща ни работа карта на цялата патера на вулканичното езеро. Показва ни не една, а две вълни на "преобръщане". И означава, че там протичат много по-сложни процеси, отколкото сме предполагали", обяснява съавторът в изследването Ашли Дейвис от NASA.
Констатациите на екипа са направени на база наблюдения по време на транзита на спътника Европа, извършени с помощта на Large Binocular Telescope Observatory в Аризона. Явлението се случва веднъж на всеки шест години, но с насочването на телескопа към Йо в точния момент, екипът е успял да получи детайлен поглед към езерото Локи.
Транзитът е полезен, защото Европа затъмнява светлината от околностите и учените имат възможността да "филтрират" само топлинното излъчване от езерото с лава. Заснемането се извършва на стъпки - на всеки следващ кадър Европа се е преместила приблизително на 2,4 километра спрямо повърхността на Йо и така експертите са получили пълната картина на езерото.
На Йо се предполага, че има повече от 400 активни вулкана, но изследванията на този спътник са все още малко на брой и се правят не толкова често. През 1979 година "Вояджър" надниква по-отблизо към Йо. Две десетилетия по-късно сондата "Галилео" прави същото, а през 2007 година и космическия кораб New Horizons за последно е изследвал отблизо Йо. Това обаче са недостатъчни изследвания и много въпроси все още са без отговор.
В частност, науката е наясно, че вътрешността на Йо е разтопена вероятно от гравитационното "мачкане" на Юпитер, но не е известно как лавата достига до повърхността на спътника. Езерото Локи е особено интересно, защото при него се наблюдават периоди на странна, епизодична по-голяма яркост, която може би е свързана с механизма на "преобръщането".
"Точно този вулкан произвежда много повече топлинен поток, отколкото кой да е друг вулкан на Йо. И изобщо нямаме представа, защо се случва това", казва Клер.
0 коментара:
Публикуване на коментар