14.5.17

Датата 14 май 1973 година бележи поредната стъпка на човечеството в пътуването му към космоса. На орбита е изведена първата (и единствена) национална американска орбитална станция "Скайлаб". Тя е поставена в автоматичен режим и на борда ѝ няма астронавти, защото експертите първо искат да се убедят, че пребиваването им там няма да застрашава живота им.

"Небесната лаборатория" (както звучи в превод названието на станцията) е разработена на база третата степен на ракета "Сатурн-5". В резервоара, предназначен по принцип за гориво, е оборудван жилищен отсек и работни помещения. Резервоарът за окислителя пък е превърнат в съд за събиране на отпадъците. Към станцията са добавени шлюзова камера и конструкция за скачване с космически кораби. Така теглото на цялата конструкция се увеличава до 77 тона, а дължината ѝ достига 25 метра.

След влизането в орбита, "Скайлаб" трябва да разтвори двата си слънчева панела с размах около 30 метра. Но по време на полета към нужната височина единият от панелите се откъсва, а другият не се разгъва; освен това е разрушен и противометеоритния щит на станцията. "Скайлаб" остава без електрическо захранване и регулиране на температурата, затова експлоатацията ѝ на практика е невъзможна.

За да се справят със ситуацията, експертите решават да доставят на станцията резервен щит - своеобразен "чадър", чието "платнище" се крепи на четири разтварящи се опори. "Чадърът" е изработен за много кратко време и още на 25 май е изпратен към станцията с първия екипаж астронавти, които трябва да работят на борда ѝ. Общо на "Скайлаб" са работили три експедиции. Основната им задача е да проучват как протича адаптацията на човешкия организъм към условията на безтегловност и да извършват определени научни експерименти.


Първата експедиция (Чарлс Конрад, Пол Уайтц, Джоузеф Къруин) работи на борда на станцията 28 денонощия (24 май - 22 юни 1973 година). По същество мисията се превръща не толкова в научна, колкото в ремонтна. Астронавтите правят няколко излизания в открития космос, за да разтворят заялия механизъм на слънчевия панел, както и да монтират нова система за регулиране на температурата в работния отсек.


Във втората експедиция са астронавтите Алан Бийн, Джек Лаузма и Оуен Гериът. Те пристигат на 28 юли 1973 година и остават на орбита 59 дни. Третата, и последна мисия,  се състои от астронавтите Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън, които започват работа на 16 ноември 1973 година и остават на станцията 89 дни. Астронавтите изпълняват голяма по обем научна работа и провеждат редица технологични експерименти. Изследват се например, поведението на различни материали в условията на микрогравитация. Провеждат се експерименти по астрофизика, физика на Слънцето, изследване на земните ресурси и космически технологии.

Астрономическите наблюдения буквално удвояват обема информация по физика на Слънцето и довеждат до откриването на няколко неизвестни до този момент процеси, протичащи в слънчевата корона. Данните за адаптацията на човешкия организъм към условията на безтегловност пък служат като отправна точка за космическата медицина през следващите десетина години.

Един от фрагментите от станцията, паднали обратно на Земята
Планирани са и други мисии до "Скайлаб", но поради спирането на разработката на ракетата "Сатурн-5", която единствена е способна по онова време да изведе големи товари в космоса, се търсят начини животът на станцията да бъде удължен с около 5 години, докато NASA започне да изпълнява програмата с корабите за многократна употреба.  С течение на времето обаче нарасналата слънчева активност довежда до известно увеличение на плътността на атмосферата на височината на орбитата на "Скайлаб". Падането на станцията се ускорява, а липсва механизъм орбитата ѝ да бъде повишена (станцията не разполага със собствени двигатели и корекции се извършват само с двигателите на скачените с нея космически кораби "Аполо").

Затова е взето решение "Скайлаб" да бъде насочена за навлизане в атмосферата. В 16:37 часа на 11 юли 1979 година от Центъра за управление на полетите в NASA е подаден сигнал и "Скайлаб" поема към Земята. Предвижда се останките от нея да паднат в район, намиращ се на 1300 км южно от Кейптаун, ЮАР. Грешка от около 4% в изчисленията, както и фактът, че при навлизане в атмосферата модулите на станцията се дизентегрират по-бавно от очакваното, довеждат до това, че част от неизгорелите отломки падат в западната част на Австралия. Някои фрагменти са открити между градовете Есперанс и Роулин и днес са изложени в музеи.


0 коментара:

Публикуване на коментар