14.5.17


Седемте чудеса на античния свят с добре познати на масовата публика. Впечатляващите конструкции от древността и до днес завладяват човешкото въображение.

За голяма част от нас е известен и друг факт: от седемте антични чудеса до наши дни е оцеляло само едно - Голямата пирамида в Гиза. Родоският колос, Фарът на Александрия, Статуята на Зевс, Мавзолея в Халикарнас и Храма на Артемида отдавна са заличени и никога няма да можем да се насладим на изяществото, с което са били създадени от древните майстори.

Последното чудо от списъка, Висящите градини на Семирамида, също е заличено, но за него никой не може да е абсолютно сигурен, къде точно се е намирало в древността. Някои историци дори са напълно категорични в мнението си, че такова творение изобщо не е съществувало и тезата им не може да бъде оборена, защото до момента никъде не са открити археологически следи от митичните градини.


До нас са достигнали множество документални описания на седемте архитектурни шедьовъра от античността, особено от гръцки автори. Но самият "списък" със седемте чудеса, във вида, в който ни е познат, се ражда едва през Ренесанса.

До IV век пр.н.е. елините завладяват голяма част от познатия дотогава "цивилизован" свят. Водят много оживени контакти с древните цивилизации в Египет, Персия и Вавилон. Поразени от великолепните грандиозни строежи на тези цивилизации, гръцките "туристи" записват онова, което са видели. Така около I век пр.н.е. в древна Елада се появяват първите писмени документи, в които се говори за чудесата на света от онази епоха.

В античността гърците ги наричат “theamata”, което означава "забележителности" или "неща, които си струва да се видят". Думата "чудеса" се появява доста по-късно. Диодор Сицилийски, гръцки историк от I век пр.н.е., оставя една от първите препратки към списък със седемте забележителности. Поетът Антипатър от Сидон, който живее около 100 г. пр.н.е., също споменава за тях. Описва чудесата в епиграма, която гласи:
"Видях с очите си стената на великолепния Вавилон, върху която има път за колесници, и статуята на Зевс от Алфей, и висящите градини, и Колосът на Слънцето, и огромните градежи на високите пирамиди, и огромната гробница на Мавзол; но когато видях дома на Артемида, извисяващ се до облаците, онези други чудеса загубиха блясъка си, и възкликнах: "Ето, с изключение на Олимп, слънцето никога не е огрявало по-велико творение".
Антипатър, "Гръцка антология" IX.58

Филон Византийски също пише кратък текст, наречен "Седемте забележителности на света", от който са оцелели само фрагменти. Той описва шест от седемте чудеса и съвпада с описанието на Антипатър. Има и по-ранни списъци, дело на Херодот и архитектът Калимах от Кирена, но за тях се знае само по споменаването им с препратки в други творби.

Според документалните свидетелства, Родоският колос е най-късно построеното от седемте чудеса - около 280 г. пр.н.е. Той обаче и първи бива разрушен по време на земетресение около 226-225 г. пр.н.е. Това означава, че всичките седем чудеса са съществували едновременно за много кратко време - по-малко от шест десетилетия.

Повечето от античните чудеса са около Средиземно море, с изключение на Вавилон. Това е светът, познат на древните гърци, така че нищо извън тези граници не е могло да попадне във фокуса на вниманието им. Пет от седемте чудеса са постижения на гръцкия архитектурен и художествен гений, затова и няма как да останат незабелязани от античните автори. Пирамидите в Гиза и мистериозните висящи градини са двете забележителности, които не са дело на елинистичната култура.


Храмът на Артемида и Статуята на Зевс са унищожени в пожари, а Фарът на Александрия, Родоския колос и Мавзолея в Халикарнас са разрушени по време на мощни земетресения. Скулптури от Мавзолея и някои статуи от храма на Артемида все пак оцеляват и днес може да се видят в експозицията на Британския музей в Лондон.

Практиката да се каталогизират големите архитектурни постижения на човечеството продължава и след залеза на елинистичната епоха. По-късно по примера на гърците и римляните съставят списъци с чудесата от подвластния на Римската империя свят. В тях място намират Колизеума и Соломоновия храм в Йерусалим. Така в списъка с архитектурни чудеса попадат както творенията на традиционно езическите култури, така и тези, зародили се в културите по крайбрежието на Средиземно море.

Практиката да се съставят подобни списъци продължава през Средновековието и по-късно през Ренесанса. През 2006 година отново беше съставен поредния списък с чудесата на модерния свят. Но първоначалния списък със седемте чудеса на античния свят е трудно да бъде надминат; той е и образецът, по който се е зародила и развила тази практика.

0 коментара:

Публикуване на коментар