17.5.17

Сътвореното от него се харесва не само днес – още съвременниците му оценяват работите му като съвършени. И все пак стилът му го откроява сред многото известни майстори, които творят по същото време в епохата на Ренесанса.

Името Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи едва ли ви говори нещо. Но ако чуете Сандро Ботичели нещата коренно се променят. Видният представител на флорентинската школа от епохата на Ренесанса се ражда на 1 март 1445 година във Флоренция. Прякорът Ботичели (бъчвичката), с който ще остане в историята, му е “предаден по наследство” от брат му Джовани, който просто бил възпълен.

Ботичели започва първо да се учи на златарския занаят. Едва по-късно е прехвърлен при маесто Фра Филипо Липи, където прекарва пет години и научава основите в рисуването. След това се пренася в школата на друг велик скулптор и художник – Андреа Верокио. През 1470 година Ботичели вече има собствено студио. Творбите му са вече известни и мнозина от заможните флорентинци му поръчват картини. Около 1475 година по заявка на такъв заможен гражданин на Флоренция – Гаспар дел Лама, Ботичели рисува едно от най-знаменитите си платна – “Поклонението на влъхвите”. В картината са нарисувани много от представителите на фамилията Медичи, а в десният ъгъл на платното Ботичели е нарисувал и самият себе си.

Прославя се като портретист и много от картините му през този период са предимно портрети. Славата му се разнася и през 1481 година е поканен от папа Сикст IV в Рим, където заедно с още известни майстори му е възложена украсата на новопостроената по желание на папата капела. Когато през 1508 – 1512 година таванът на капелата бъде изрисуван с фреските на Микеланджело, тази величествена сграда ще стане световно известна. Днес я наричаме Сикстинската капела.

Ботичели създава изключително колоритни платна. Стилът му на рисуване е толкова характерен, че не може да бъде сбъркан с никой друг. Въпреки еднаквата, предимно религиозна тематика, която е на мода през епохата, картините на Ботичели носят земните цветове и за разлика от многото “аскети”, по отношение на колорита флорентинецът си остава ненадминат. Някъде около 1485 година под четката му се ражда прочутата картина “Раждането на Венера”. Наред със сюжетите от религиозно естество, Ботичели рисува и множество картини, за основа на които служат известни литературни творби, модерни за онова време.

През 1490 година във Флоренция се появява доминиканският монах Джироламо Савонарола. Проповедите му грабват Ботичели, който до такава степен е проникнат от настояванията на монаха за покаяние от греховността в живота, че – според легендите – гледа как собствените му картини горят на Кладата на суетата, която е проведена по идея на Савонарола.

От този момент насетне стилът на Ботичели рязко се променя. Платната му стават по-аскетични, цветовата гама – по-сдържана и самите тонове са по-тъмни. Саовнарола е обвинен в ерес и осъден на смърт през 1498 година. Това събитие разтърсва Ботичели и той започва да се оттегля от активния живот. Рисува малко. Някъде около 1504 година съвсем спира да се занимава с изкуство. Последните години от живота му са белязани от бедност и нищета. Само благодарение на помощта от Лоренцо ди Медичи, великият майстор успява да преживява. На 17 май 1510 година, на 65-годишна възраст, Сандро Ботичели почива. Погребан е в църквата “Вси светии” във Флоренция.

За картините “Раждането на Венера” и “Пролет” (най-загадъчната творба на големия майстор) като модел за образа на Венера му позира Симонета Веспучи. Дамата, в която се предполага, че Ботичели е лудо влюбен, почива едва на 22 години. Ботичели я надживява с 34 години. Гробът на Ботичели е белязан с малък диск и се намира в семейния параклис на фамилията на жената, която майсторът увековечава в двете си платна.

0 коментара:

Публикуване на коментар