Морски археолози от Израел са открили няколко интересни артефакта сред останките на потънал кораб, принадлежал на кръстоносците от Акра. Находките са от времето на доблестния последен отпор, който малцината останали рицари и наемници оказват при защитата на последната от християнските крепости в Светите земи.
През втората половина на XIII век кралството на кръстоносците в Светите земи започва да запада. Превземането от мюсюлманите на крепостите Яфа и Антиохия през 1268 година принуждава френския крал Луи IX да се заеме с организацията на осмия кръстоносен поход (1270 година), който обаче се проваля, след като краля умира в Тунис, на път към Светите земи. Деветият кръстоносен поход (1271 - 1272 година) е воден от принц Едуард, който пристига в Акра, но там се оттегля след сключване на примирие с мюсюлманите. През 1289 година пада и крепостта Триполи, а Акра остава последната християнска крепост в Светите земи. Превземането на Акра се оказва от стратегическо значение; градът е придобил геополитическото значение - дълги години е във владение на западноевропейските армии, които го използват като плацдарм за пристигащите от Европа рицари, воини, коне и провизии, а освен това е се е превърнал и във важно търговско средище.
През пролетта на 1291 година египетският султан Ал-Ашраф Халил поема начело на огромна армия (надхвърляща 100 000 души кавалерия и пехота) и обсажда Акра в продължение на шест седмици. След това външната стена на Акра е преодоляна от мамелюците. Още три дни защитниците на крепостта успяват да отблъскват атаките на мамелюците, но накрая и вътрешната стена е пробита. Крал Хенри успява да избяга, но голяма част от защитниците и жителите на града са изклани в сраженията по улиците му или са пленени и продадени в робство. Оцелелите рицари се барикадират в цитаделата на Акра, където още 10 дни успяват да оказват съпротива, докато накрая и това убежище е превзето от мамелюците и всички християнски воини са изклани. След падането на Акра западното християнство никога вече не успява да си създаде плацдарм в Близкия Изток.
Професор Михал Арц и д-р Ехуд Галили от университета в Хайфа водят екипа морски археолози, които проучват потъналият кораб на кръстоносците. Корабът е бил силно повреден по време на строежа на съвременното пристанище на Акра. Сред оцелелите останки от него са открити дъски от трюма, със следи от баласта, който е носил; килът на плавателния съд и няколко секции от корпуса му. Радиовъглеродното датиране показва, че дървеният материал е от периода 1062 - 1250 година. Сред останките на кила и корпуса са намерени и тридесет златни монети,
съобщава Haaretz.
Експерти са идентифицирали монетите като "флорини", които са в употреба във Флоренция през XIII век. Исторически източници, свидетели на обсадата на Акра, свидетелстват, че благородници и търговци са използвали такива монети за да подкупят собствениците на лодки и кораби, с които да напуснат обсадената крепост. Освен златните монети, морските археолози са открили фрагменти от керамични купи и кани от Южна Италия, Сирия и Кипър.
Проучванията в района започнаха през миналата година и новите находки продължават да излизат на бял свят.
0 коментара:
Публикуване на коментар