3 март 2017 г.

Сред безкрайната тайга в Якутия се намира един пролом, достигащ на дълбочина до 100 метра. В широката му котловина се разкриват древни геоложки пластове, които са запазили данни за обитателите на планетата и промените в климата.

Дълбоката термокарстова котловина Батагайка се намира във Верхоянския район на Якутския край. Названието идва от едноименната река, протичаща наблизо.


Разседът е открит през 60-те години на ХХ век, след като на 8 км в югозападна посока от село Багатай е изсечен участък от тайгата. Тогава почвата се сляга, разкривайки слоя на вечно замръзналата почва. През следващите години, белязани с постоянно повишаващи се температури, скованите от леда почви постепенно се размразяват и това позволява на Багатайския кратер постоянно да се уголемява.

Пролетното пълноводие допълнително ускорява ерозията. Кратерът се увеличава приблизително с 15 метра на година. В момента разседът се спуска на дълбочина от стотина метра, достигнал е километър на дължина и 800 метра в ширина.


Подобни разломи се срещат още в Канада и Гренландия, но сибирският кратер е 2-3 пъти по-дълбок от тях, затова представлява интерес за палеонтолози и учени, занимаващи се с проблемите на вечнозамръзналите почви. По склоновете на пролома добре се различават геоложките пластове от различни периоди. Съставът и структурата им могат да разкажат много за миналото на планетата, климатичните периоди и съществата, населявали я в миналото.

През 2009 година на мястото са открити добре запазените останки на жребче, живяло преди 4400 години и останките на малък бизон. Намерени са още кости от мамути и елени.
От 2011 година се водят постоянни изследвания на пролома. През май 2016 година към местните учени се присъединява и професор Джулиан Мертън от Университета в Съсекс, Великобритания, който е специалист по вечнозамръзналите почви.
Мертън се надява, че пътуването в Сибир ще му помогне да изясни връзката мецду глобалното затопляне и нарастването на термокарстовите образувания. След като се спускат до дъното на пролома, специалистите вземат проби от почвата и замразените в тях останки от растения и организми.


Съдейки по коментарите на Мертън, най-древният от разкрилите се до момента геоложки пластове се е образувал преди 200 000 години. Съставът му показват, че преди хиляди години климатът в околностите на съвременния Верхоянск е бил същия, какъвто и днес, и дори малко по-топъл. Доказателства за това са останките от древни дървесни видове, които са се консервирали и запазили много добре във вечно замръзналата почва. Британският учен има намерение да се върне отново в Сибир, за да продължи с изследванията си.


Батагайка не е първият и едва ли е последният термокарстов кратер в Русия. Причината за възникването на подобни разломи в Ямал се крие в глобалното затопляне, смятат учените. Професор Мертън не изключва, че в бъдеще в околностите на Багатайския кратер е възможно да се появят нови котловини.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...