В околностите на Квебек геолози са открили най-древните следи от микроорганизми, известни засега. Възрастта им е оценена на 4,28 милиарда години, което свидетелства, че животът се е зародил почти веднага след формирането на планетата ни. Съобщение за находката си учените публикуват в списание Nature.
"Откритието ни подкрепя хипотезата, че животът на Земята се е появил край хидротермалните източници на дъното на океаните. Това се е случило почти веднага след формирането на планетата. С бързата поява на живота на Земята добре се съчетават и други находки, които свидетелстват, че преди 3,7 милиарда години микроорганизми са формирали цели утаечни пластове", обяснява в статията Матю Дод от университетския колеж в Лондон, Великобритания.
Първите живи организми на Земята се появяват през архайския еон и засега няма постигнат консенсус относно това, кога точно се заражда живота. Към днешна дата науката разполага с няколко изкопаеми свидетелства за това, че микроорганизми са съществували в първичния океан на Земята отпреди 3,4 милиарда години. Но много учени смятат, че животът вероятно се е зародил много по-рано.
Преди три години японски геолози откриват косвени следи, че на Земята са съществували микроорганизми преди около 3,7 милиарда години. Откритието си правят, докато изследват графитни проби от формацията Исуа, формирала се по това време на територията на днешна Гренландия. Миналата година учени откриха първите преки и еднозначни доказателства, че наистина животът е съществувал по това време, а през 2015 година в Австралия са намерени следи от живи организми, населявали океаните на Земята преди 4 милиарда години.
Дод и колегите му заявяват, че са успели да открият "истински" следи от живот, съществувал почти толкова отдавна, колкото и самата планета. Находката си правят при проучване на скални образци от един от най-древните пластове на земната кора, залягащи в околностите на канадския Квебек.
Този слой, наричан Новоагитски зеленокаменен пояс (Nuvvuagittuq Greenstone Belt, NGB), се е формирал преди най-малко 3,78 милиарда години. Количествата на изотопите на някои дългопериодични радиоактивни елементи в проучваните образци обаче показват, че слоят може да е възникнал много по-рано - преди 4,28 милиарда години, т.е. само около 200 милиона години след формирането на Слънцето и Земята.
Дод и екипът му са успели да намерят в тези образци многобройни издължени "тръбички" с дължина няколко микрона, запълнени с хематит - железен окис или по-просто казано, ръжда. Структурата на кристалите в тези тръбички, по думите на геолозите, е идентична с отлаганията от хематит, които възникват на морското дъно край геотермални източници, където живеят бактерии, хранещи се с желязо и неорганични съединения.
Заедно с отлаганият от хематит учените са открили и отлагания от графит и апатити, които възникват обикновено вследствие разложението и вкаменяването на живи организми. И едното, и другото, смятат Дод и колегите му, еднозначно сочи, че хематитът и другите отлагания са продукт от дейността на първите живи организми на Земята.
Самите тръбички с хематит от своя страна се намират в малки кухи топчета с размери от няколко милиметра до сантиметър. Изследователите предполагат, че те са образувани в резултат на отделяния газ при разлагането на микроорганизмите след тяхното загиване.
"Всичко това показва, че животът на Земята е възникнал тогава, когато на Земята и Марс са се формирали условия за това - появили са се океаните. Това поставя пред нас нови интересни въпроси около съществуването на живот извън Земята. Затова смятаме, че на Марс в скалните слоеве, сформирали се преди 4 милиарда години, би трябвало да има следи от живот", казва в заключение Дод.
0 коментара:
Публикуване на коментар