Двама приятели, чието хоби е да търсят "археологически находки" с помощта на метал-детектори, може да се окажат автори на наистина значимо за археологията откритие. Преди 20 години двамата отегчени зарязват хобито си - археологията, и се отдават на риболова. Но наскоро се завръщат към търсенето на съкровища от миналото и през един студен декемврийски уикенд се натъкват на нещо наистина значимо из полята на Стафордшър.
Археолозите-любители Марк Хъмбълтън и Джо Каниа попадат на четири златни торкви, датиращи от желязната епоха. Трите украшения са масивни огърлици, четвъртото е с размерите на гривна. Две от златните бижута са изработени от усукана златна тел; другите две завършват с познатото разширение в края, характерно за келтските украшения. Находката е от световно значение.
Златните накити са били изработени в земите на днешна Германия или Франция, вероятно през IV-III век пр.н.е. Според Джулия Фърли от Британския музей, това са най-древните златни украшения с келтска орнаментика, датиращи от желязната епоха, които са открити до този момент във Великобритания. Пренесени са на Острова или в резултат на търговска сделка, или пък ги е носил някой много богат мигрант от континента.
Двамата археолози-любители веднага известяват за находката си властите. Стивън Дийн, който ръководи последвалите разкопки на мястото, описва съкровището като "находка, която може да пренапише всичко, което ни е известно за Северна Англия от времето, преди римското завоюване".
Огърлиците, наречени по местността където са открити "торквите от Лийкфрит", първоначално са били много внимателно заровени заедно. Впоследствие обаче, най-вероятно при оран, плуг ги е разместил и наранил.
Така на тях се натъкват двамата приятели, които дълги години практикуват любимото си хоби - риболова. Двамата обаче са убедени да се върнат към още по-старото си увлечение - археологията, от бащата на Марк Хъмбълтън, Рой. За съжаление, вдъхновителят на това им начинание почива наскоро, преди синът му и неговият приятел да се натъкнат на съкровището.
Двамата от година кръстосват полята с металотърсачи в търсене на нещо интересно. Вече се канят отново да приберат уредите и да се върнат към риболова, когато през един студен декемврийски следобед, най-после се натъкват на находка. "Джо каза, че е открил нещо. Когато видяхме за какво става дума и двамата останахме безмълвни", казва Марк Хъмбълтън пред The Guardian. След внимателно търсене наоколо попадат и на останалите три златни накита.
Двамата съобщават за находката си на Тереза Гилмър от Британския музей. Тя е част от британска програма, която събира съобщения от всички доброволно докладвали находките си. Най-често в програмата се обаждат любители, открили дребни предмети с помощта на метал-детектори. Много редки са случаите, в които законът изрично изисква да се докладват откритите съкровища.
Когато на мястото на находката пристигат археолози, за да проучат контекста на откритието, не намират следи нито от поселение, нито погребение.Това е просто едно безлично поле в Стафордшър, точно като онова, където преди осем години е направена друга забележителна находка - хиляди фрагменти от англосаксонско злато. Някои от златните фрагменти са намерени толкова плитко заровени, че тревите са поникнали през металния филигран на златните изделия.
Собственик на 640-те акра земя, в която двамата приятели се натъкват на находката, е Стюарт Хийт. С негово позволение Марк и Джо правят своите "проучвания". Хийт ще сподели наградата, която се полага на откривателите. Той разказва, че Марк и преди е откривал "разни неща на наша земя и е цяло чудо, че по-рано не е попаднал на тези златни украшения".
Торкви се откриват много рядко. Миналата година в Кеймбриджшър беше открит златен накит, който обаче е прекалено обемист за торква, затова се предполага, че е служил като колан на бременна жена.
Предстои официално торквите от Стафордшър да бъдат обявени за национално съкровище и да бъде определена точната награда, която ще си поделят авторите на находката и собственика на земята. По-стара находка, торква от бронзовата епоха, открита преди четири години в Северна Ирландия, беше оценена на 150 000 паунда.
Археолозите и историците все още работят по изследването на над 3500-те фрагмент от впечатляващото англо-саксонско злато, което е най-голямото съкровище от артефакти, изработени от благородния метал. То е открито пак в полята на Стафордшър през 2009 година от любителя Тери Хърбърт.
По-късно на същото място са намерени още 90 фрагмента. С помощта на дарения, събрани от цял свят, музеите в Бирмингам и Стоук он Тренд успяват да съберат сумата от 3,3 милиона лири, за да откупят златото и днес в двата музея има нови големи зали, където са изложени ценните експонати.
Музеят на Стафордшър също изявява желание да откупи новооткритите златни накити, но местните власти са изправени пред безкомпромисни нужди от съкращения на разходите. Това означава, че за да се сдобие с торквите от Лийкфрит музеят ще трябва да организира много масирана кампания за набиране на средства.
0 коментара:
Публикуване на коментар