24 юни 2017 г.

Богът Анубис е сред най-разпознаваемите и едновременно с това мистични божества на древния Египет. Познат е от най-ранния период в историята на цивилизацията, процъфтявала някога край бреговете на река Нил.

Споменаването на чакалоглавия бог се среща още в периода на Първата фараонска династия, но според специалистите може да се окаже, че е присъствал в митологията на местното население далеч преди това. Трябва да се отбележи обаче, че името “Анубис” е непознато преди гърците да стигнат до Египет. В древни времена на египетски божеството се е наричало Анпу или Инпу (Anpu или Inpu). Това име има същия корен както и думата, с която се означава “царско дете”. Нещо повече, свързано е с думата “inp”, което пък означава “разпадане, изтляване”. Анубис е известен още и като “Imy-ut” ("Този, който живее на мястото за балсамиране”) и "nub-tA-djser" ("Владетел на свещената земя”).


Богът без храмове
Анубис. Съвременна зарисовка
по древни изображения
До този момент археолозите не са открили нито един храм, посветен на това божество. Негови “храмове” са гробниците и гробищата. Най-големите центрове, където е почитан като върховен бог, са Асют (Ликополис) и Хардай (Кинополис, градът на кучето на гръцки).
Името му се среща на най-древните известни мастаби (гробници, изградени от тухли, изпечени от кал) от времето на Първата династия и по няколкото открити светилища, посветени на това божество. Например, светилище и гробница с мумифицирани кучета са открити край Анубейон, местност, разположена на изток от Сахара. По всичко личи, че в епохата на първите египетски династии, Анубис е по-върховно божество, отколкото Озирис. Това положение се променя през Средното царство, но Анубис си остава сред най-важните и почитани в древен Египет божества.

Той е от божествата, които не само закрилят хората, но може и да им навреди. Понякога строг, често полезен, но винаги готов да накаже хората за провиненията им. Една от главните му роли е на “Пазител на везните”. Това се свързва с вярванията на древните египтяни, че след смъртта човек застава пред божествата, които претеглят сърцето му на специална везна. В “Книга на мъртвите” е представена сцена, на която Анубис присъства в момента на притегляне на сърцето и определя дали душата на починалия е заслужила вечния живот. Анубис е онзи, който определя съдбата на душите.

Херманубис, гръцко божество, компилация
от египетския Анубис и гръцкия Хермес
Анубис обикновено е изобразяван като човек с глава на чакал и по-рядко с чисто човешки облик. Образът му на чакал обаче винаги е рисуван в черно, цветът, който египтяните свързват с изтлялото телесно и прераждането на душите. Спътницата на Анубис е Анпут (Инпут, Инепут), а богът има и дъщеря – богинята-змия Кебхут (или Кебехет, Хебехут – буквално “хладна вода”). Отъждествяван е и с бог Упуаут (Офоис в гръцки прочит), който също е с кучешка същност.

Анубис е смятан за водач на изгубените души, включително и на сираците. По време на гръцкия период богът започва да се асоциира с гръцкото божество Хермес. Гърците дори създават “хибридно” божество, наричано Херманубис. В него съчетават характеристиките на Хермес, като пратеник на боговете и на Анубис, който води душите на умрелите за среща с божествата. С течение на времето Херманубис се превръща в Харпократ и влиза в пантеона на римските божества, а още по-късно – през Ренесанса, се превръща в божеството, покровителстващо алхимиците и философите.

Най-известното светилище, посветено на Анубис е откритото в гробницата на фараона Тутанкамон (KV62). Сега артефактът се съхранява в Египетския музей в Кайро под каталожен номер JE61444. Открито е до незапечатания вход на помещението, водещо към “складовата стая” в гробницата. Поставено е близо до съдовете, в които се намират вътрешните органи на мумифицираното тяло на фараона.


Пазител на мъртвите
Главната роля, отредена на Анубис във вярванията на египтяните, е да направлява балсамирането на тялото, да води душите на починалите в отвъдното царство и да охранява гробниците. Според един от митовете за Озирис, Анубис помага на Изида да балсамира тялото на божествения си съпруг. В съответствие с този мит, жрецът, извършващ балсамирането, е поставял на главата си маска с лице на чакал. Нещо повече – според митовете, когато Сет убива Озирис, дава вътрешните му органи като подарък на Анубис. Така се появява в погребалните ритуали и практиката на божеството да се принася в дар малка част от тялото на починалия.

А това, че истинските чакали имат навика да изриват плитките гробове и да изяждат останките на починалите, кара древните египтяни да виждат в Анубис и божеството, което може да прогони “събратята  си”. Затова е смятан за пазител на гробниците и гробовете, способен да преобразува негативните и зли сили в положителни и да ги впрегне в магическа преграда за опазване на местата за вечен покой на напусналите този свят.

В продължение на векове древните хора смятали, че мародерите, ограбващи гробници, ще бъдат наказани от Анубис. Смятало се, че добрите хора – напротив – ще бъдат покровителствени от него и той ще напътства душите им по пътя към вечния живот.

В наши дни мистичният получовек-получакал Анубис се е сдобил с още метафизични сили, плод на популярната култура. Мистичното божество присъства като герой в комикси, фентъзи романи, филми, компютърни игри… Но заради тези повърхностни представяния на образа му, Анубис се е превърнал в олицетворение на нещо зло, будещо страх – схващане, далеч от разбиранията и вярванията на древните Египтяни.

В миналото хората са вярвали, че човек е лишен от правото на избор и съдбата му е предначертана. Затова и за тях единствената надежда се криела в това, че след смъртта им Анубис - богът-чакал - ще отреди на душите на водилите благочестив живот да се насладят на вечния покой в отвъдния свят.

0 коментара:

Публикуване на коментар