13.3.17

Преди близо 5000 години, много преди Марко Поло да поеме от изток на запад по Пътя на коприната, номадите са прокарвали основните трасета на трансазиатската мрежа за търговия.

"Моделът ни показва, че дългосрочните стратегии в мобилността на високопланинските номадски пастири са структурирали трайните маршрути за сезонните миграции към летните пасища, а впоследствие са се развили в трасетата на Пътя на коприната за пресичане на планинските масиви в Азия". Това пише Майкъл Фрацети, гостуващ професор по антропология в университета Вашингтон в Сент Люис.

Изследването на екипа, който ръководи Фрацети, е публикувано в списание Nature, и използва комбиниран анализ на сателитни изображения, география на популацията, археология и Географски информационни системи (Geographic Information Systems, GIS). С помощта на тези инструменти, учените са установили, че на 75 % Пътят на коприната през високопланинските региони на Вътрешна Азия преминава по симулираният модел за най-оптимално преместване на стадата към и от летните пасища.

Иновативният подход за проследяване на движенията на добитъка към и от пасищата предполага редица алтернативни маршрути до много от известните маркери по Пътя на коприната. Освен това, резултатът от изследването е карта с висока резолюция, на която отчетливо се наблюдава по-малко известно трасе на Пътя на коприната, което досега не е точно идентифицирано или поне е по-малко изучено; то представлява коридор през Тибетското плато, преминаващ на юг от град Дунхуан, Китай.


Терминът "Път на коприната" дължим на немския пътешественик барон Фердинанд фон Рихтхофен, който пръв го употребява през 1877 година. Оттогава и до днес, Пътят на коприната е интригуващ за историци и археолози, които се опитват да разберат как се е появила и развила най-голямата - според мнозина - търговска сухопътна мрежа.

"Разположението на древните градове, селища, храмове и спирки за керваните, отдавна маркират основните точки по тази огромна мрежа, но идентифицирането на множеството алтернативни маршрути е много по-трудно осъществимо", казва Фрацети. "В резултат на това ние знаем малко за детайлите и подробностите за пътищата, използвани от хилядолетия от търговци, монаси и поклонници, за да пресичат планините на Вътрешна Азия и да търгуват и обменят идеи".

В предишни изследвания учените са трасирали коридорите на Пътя на коприната, изхождайки от модела за най-пряк и "с най-малко разходи" маршрут между големите населени места и търговски центрове. Този подход по модела "съедини точките" има място в равнинните райони, където преките пътища през безводни и открити пустинни местности корелират с лекотата на пътуване между търговските центрове. Но това не е начинът, по който високопланинските скотовъдци традиционно се предвижват в стръмните, пресечени планински региони, твърди Фрацети.

"Трасетата на Пътя на коприната никога не са били статични, а още с по-голяма сила това се отнася за планинските маршрути. Керваните, прекосяващи Азия, са се придвижвали, отчитайки много разнообразни фактори. В планинските региони по всичко личи, че са следвали исторически вкоренени маршрути на номадски племена, които са известни с познаването на терена и със стратегическите си решения в мобилността в планински условия".


Планинските масиви на Вътрешна Азия разделят оазисите от общности, които населяват топлите и сухи низини наоколо. Но и номадите в планината се сблъскват със същото екологично предизвикателство, както и хората от равнините - горещите лета, които превръщат пасищата в ниските области в изгорени и безплодни поляни. За да се справят с това предизвикателство, номадите скотовъди са разработили успешна стратегия: отвеждането на стадата от изгорената трева в ниските части към по-буйните и зелени високопланински пасища.

"Археологията е документирала развитието на икономика, основана на планинското пастирство, най-малко отпреди 3000 години. Ние обаче твърдим, че вековете на "екологична стратегическа мобилност" на част от тези номади-скотовъди,  е трасирала фундаменталните маршрути и географията на древните транс-азитаски търговски мрежи", казва Фрацети.

За да тестват теорията си, учените създават модел, който симулира мобилността на планинските пастири, като "режисира потоците" към сезонно достъпните богати пасища. Моделът обаче не използва известните точки по Пътя на коприната, които са идентифицирани от водещият специалист по темата Тим Уилямс от Университетския Колеж в Лондон . И въпреки това "преките трасета" в симулатора показват огромно припокриване с известните маршрути на Пътя на коприната.


"Развитието на Пътя на коприната през равнинните пустини, плодородни долини и оазиси е повлияно от множество фактори. Но съвпадението на маршрутите на придвижване на високопланинските пастири и трасетата на Пътя на коприната (на надморска височина от 750 до 4 000 метра) показват, че са възникнали във връзка с модели на придвижване, възникнали и установени много отдавна и използвани постоянно от пастирите номади в планините на Вътрешна Азия".

Фрацети, който оглавява лаборатория за пространствен анализ, интерпретация и проучване (SAIE), е изучавал културите на номадите пастири и техните древни търговски мрежи по цял свят. Провеждал е разкопки на обекти в Узбекистан, Казахстан и други страни от Централна Азия.
Работите му на терен са документирали, че тези общности са осъществявали помежду си връзки, разпростиращи се из целия континент и това се е случвало от хиляди години - феномен, който той проследява назад във времето до античността и до първите маршрути, пресичащи долини и планини и постепенно превърнали се в гръбнака на онова, което днес наричаме Пътя на коприната.


Доказването на тази хипотеза обаче е предизвикателство, защото централният коридор на Пътя на коприната минава през някои от най-отдалечените планински масиви на Вътрешна Азия: Хиндукуш в северен Афганистан; Памир в Таджикистан; Джунгар в Казахстан; Тяншан в Киргизстан, Казахстан и Синдзян (Китай); както и в Алтай в Казахстан, Русия и Монголия.
В подхода на професор Фрацети се разчита на иновативно прилагане на GIS и инструменти, чрез които се симулират теченията на потоци и реки в техните басейни. В хидроложките приложения за симулиране на "поведението на потоците" се разчита на  познаване на свойствата водата, стичаща се по склонове с различна надморска височина под въздействието на гравитацията. Така се генерират изчислителни данни, които описват как мрежите от по-малки потоци се събират в по-големи речни системи.

В модела на Фрацети гравитацията е заместена с "наличността на трева" и алгоритмите изчисляват потоците по количеството налична тучна паша. Така симулаторът изчислява сезонните номадски придвижвания през наистина огромните планински масиви, прекосяващи коридор от над 4000 километра в планинските масиви на Азия.


Изучаванията регион обхваща части от Иран, Индия, Русия, Монголия и Китай. Теренът е поделен с мрежа от еднокилометрови клетки, всяка от които е получила цифрова стойност, характеризираща способността ѝ да "произведе" трева. Стойностите са определени по коефициент, изчислен на база на множество сателитни изображения, които са анализирани чрез GIS софтуера. Пак от там са взети данни за високопланинските пътеки. Софтуерът изчислява и най-добрите места с налична паша.
Най-вероятните маршрути са онези, които показват най-голям кумулативен поток към високопланинските пасища.

В по-ранни изследвания Фрацети се е убедил, че номадите не се скитат безцелно. Движението на пастирите през планините се основава на познанията на местните за релефа и е доминирано от един фактор - сезонната производителност на пасищата. Повечето племенни формирования се придържат към едни и същи миграционни маршрути от година на година.

Моделът разглежда потоците през значителен период от време, за което обаче приема, че местоположенията на основните планински пасища не са се променили драстично през последните няколко хиляди години. Маршрутите за достъп до най-добрата паша следва да добре познати на номадите, които в продължение на много поколения са се придържали към едни и същи миграционни трасета.


С моделът са извършени 500 различни повторения (което отговаря на 20 поколения), вследствие на което се получават достатъчно добре дефинирани маршрути на придвижване, обусловени от фертилността на високопланинските пасища. Проследен динамично процесът на симулация показва как малките трасета на отделните номадски общности се сливат около зоните, богати на паша, за да формират "реките" от номадска мобилност.

Изследването предоставя широка подкрепа за теорията на Фрачети, относно началото и еволюцията на Пътя на коприната. То обаче дава и добра основа за бъдещи проучвания по въпросите на древните структури и социалните механизми, задвижили търговската верига, прекосяваща планините на Централна Азия.

"Моделът показва, че огромните планински масиви не са били толкова непреодолими прегради за да принудят общностите да живеят в изолация. Напротив, действали са като канали за икономически и политически форми на взаимодействие, поддържани хилядолетия между съседните общности. Налице е добра илюстрация, че най-големите постижения на цивилизацията, каквото несъмнено е и Пътят на коприната, често са възниквали органично в средата, където свързаността е нормално състояние, а изолационизма е формулата на катастрофата", казва в заключение Фрачети.

0 коментара:

Публикуване на коментар