22.3.17


През миналата година остров Белы в Сибир се превърна във водеща новина за средствата за масова информация  по цял свят. Повод за вниманието към него станаха загадъчни промени в пейзажа му.

Както се оказа в последствие, от острова се отделят парникови газове със забележителни темпове. В освобождаваният при топенето на вечнозамръзналите почви въздух се регистрира до 100 пъти по-високо съдържание на метан и 25 пъти повече въглероден диоксид - двата най-значими парникови газа - отколкото в околния атмосферен въздух.

Миналата година бяха открити едва 15 такива "метанови балона", намиращи се близо до повърхността. Според съобщение на Siberian Times, сега вече са известни около 7000 такива. Като се има предвид, че метанът е много лесно запалим, налице е реалната опасност някои от тези газови балони да се взриви без никакво предупреждение.
Грубо казано, това не е никак добра новина.

Метанът под повърхността на замръзналите почви в Сибир се трупа, благодарение на жизнените дейности на вездесъщите бактерии. Вечнозамръзналите почви, както подсказва названието им, представляват смес от лед и почва, която остава замразена най-малко за две или повече години. Но заради бързите темпове в изменението на глобалния климат, почвите в региона се затоплят по-бързо, понякога до два пъти по-бързо, отколкото останалите части на планетата.

Когато замръзналите почви се размразят, хванатият в техния капан метан и въглероден диоксид се освобождават. Въглеродният диоксид е най-дълготрайно натрупващия се в атмосферата газ, но пък метана е 28-36 пъти по-способен да поглъща топлина.

Във вечнозамръзналите почви се натрупва много метан. Установеното му освобождаване с бързи темпове е притеснително, защото може да се окаже потенциален източник на значими количества топлина.

Рязкото затопляне означава не само разтапяне на полярните шапки от лед и покачване на нивото на водите на световния океан. То застрашава и бурното размразяване на вечнозамръзналите почви в световен мащаб. Това в крайна сметка може да се окаже необратимото стартиране на цикъл на освобождаване на метан, за който не е ясно къде се намира границата, след която няма връщане назад.

Тундрата в Русия не е единственото място, където метанът се "съхранява" под тази форма. В действителност, много по-големи количества се крият дълбоко под океаните на планетата. В началото на месец март учени съобщиха, че са открили рекордно по размерите си хранилище на метан, простиращо се от Гватемала до Хаваи под дъното на Тихия океан.

Със затоплянето на горните слоеве океаните поглъщат все повече въглероден диоксид. Това прави водите им по-киселинни и повишава способността им да разграждат седиментните скали, служещи като "капаци" за такива резервоари с метан. Разрушаването на "капаците" крие опасността метанът да бъде освободен и да се окаже в атмосферата. Което само ще допринесе за ускоряване на опасния за Земята цикъл.

Данните от наблюденията на "газовите балони" в Сибир тепърва предстои да бъдат прецезирани, но от сега е ясно, че кратерите, появяващи се все по-често сред вечнозамръзналите почви са тревожен сигнал.

0 коментара:

Публикуване на коментар