Египтолози смятат, че са идентифицирали краката от мумията на царица Нефертари

Фрагментите от краката на мумията, открити в гробницата QV66

Чифт с нищо незабележителни мумифицирани крака, изложени в експозицията на италиански музей, може да се окажат, че са принадлежали на една от най-красивите жени в античността. Твърдението е на международен екип изследователи, които за пръв път са провели детайлен анализ на останките, за които се предполага, че са на повече от 3200 години.

Останките, представляващи фрагменти от бедрени кости, коляното и проксималната тибия (горната част на костта, където тя се разширява, за да формира коленната става), може да се окажат на царица Нефертари.
Нефертари не бива да се бърка с Нефертити, която живее във времената на управление на по-ранната царска египетска династия. Нефертари е първата и любима съпруга на могъщия фараон Рамзес II, който управлява в ранните години на XIX династия - периода между 1279 и 1213 г. пр.н.е.

"Тя е единствената царица от епохата на фараоните, носили името Рамзес, която е идентифицирана с голяма степен на сигурност", обяснява египтологът Майкъл Хабич от Института по еволюционна медицина към Университета на Цюрих, Швейцария в интервю за Seeker. Цялото изследване е публикувано в списание PLoS ONE. В него се казва, че древната египетска красавица е била относително висока и е имала стройно телосложение. Информацията от изследването помага на учените да реконструират детайли от живота на една от най-интересните фигури в древен Египет.

Стенопис от гробницата на царицата, на който е изобразена царица Нефертари

"Нефертари Мерит Амен е наистина една от големите и важни царици на Египет. Ролята, която тя изиграва в историята на царството, я поставя наравно с други велики царици като Хатшепсут, Нефертити и Клеопатра", подчертава Хабич.

Нефертари е известна от впечатляващите стенописи, украсяващи гробница в Долината на цариците. Изобразена е като въплъщение на вечната красота, но художникът е предал образът ѝ изключително реалистично. Нефертари обаче е и високо образована и изиграва активна роля най-вече в областта на външната политика на могъщия си съпруг Рамзес II.

Въпреки това, малко е известно за обстоятелствата около нейната кончина. "Знаем, че е дала живот на четирима синове и четири дъщери. Известно ни е, че е присъствала на церемонията по освещаването на скалните храмове в Абу Симбел, което се е случило през 24-тата година от управлението на Рамзес II. След това събитие, тя изчезва за историята", разказва Хабич.

Египтолозите са достигнали до заключението, че Нефертари почива около 25-тата година от управлението на съпруга ѝ, когато е била на възраст между 40 и 50 години.

Гробницата на Нефертари е позната под каталожния номер QV66. Още в древността обаче тя е била брутално разграбена, а парчета от мумията ѝ са били разхвърляни наоколо от древните мародери.

През 1904 година известният италиански египтолог, археолог и дипломат Ернесто Скиапарели отваря гробницата на царицата, открива много фрагменти от останките ѝ, както и части от саркофага ѝ, изработен от розов гранит. В него някога е почивала мумията на Нефертари, но от погребението ѝ е останал само чифт сандали и две много фрагментирани останки от крака.

Останките са предадени на Египетския музей в Торино, Италия и едва сега международен екип учени ги подлага на мултидисциплинарен анализ. "Няма как да сме абсолютно сигурни, но резултатите от изследването говорят в полза на идентифицирането на останките като принадлежали на Нефертари", казва пред Seeker водещият автор в изследването Франк Рюли, директор на Института по еволюционна медицина към Университета на Цюрих в Швейцария.

Антропоморфната реконструкция и оценката на размера на коленете сочат, че останките са принадлежали на жена, чийто ръст е бил между 165 и 168 см. Височината на тялото е анализирано и от независим експерт - професор Мацей Хенеберг от университета в Аделаида, Австралия. Неговите заключения са същите - ръст около 165 см.

"Данни за жените от периода на Новото Царство и третият междуцарствен период показват, че останките са принадлежали на жена, чийто ръст е бил по-висок, отколкото на 84 % от останалите жени", пояснява Рюли.

Анализът на материалите, използвани в процеса на балсамиране, показват сходни с традиционните практики, характерни за мумиите от този период. Рентгеновите изследвания пък показват следи от атеросклероза в лявото коляно, което предполага, че останките са принадлежали на относително възрастен индивид.

В заключенията си Рюли и колегите му са записали, че "сборът от натрупаните доказателства сочи, че става дума за индивид на възраст между 40 и 60 години".

Това обаче не означава, че загадките на мумифицираните крака са напълно разрешени. Авторите подчертават, че идентификацията не може да се направи с абсолютна сигурност, защото някои анализи са се провалили. Нещо повече, QV66 не е открита в запазения си вариант, а е била разграбена.

Неубедителни са ДНК-анализите, защото пробите се оказват замърсени и неподходящи за анализиране. Радиовъглеродното датиране на останките също дава странни резултати. Периодът на разминаване е 200 години, което е нелогично предположение за продължителността живота на Нефертари.
"Разминаването между радиовъглеродното датиране и Египетската хронология, отдавна е обект на спорове. В действителност, възможно е да се появят и нови въпроси около хронологичния модел на Новото царство", казва Хабич. "В бъдеще препоръчваме да бъдат направени допълнителни радиовъглеродни датировки на останки от същия период, за да се потвърдят или опровергаят хронологичните данни", добавя той.

Чифт сандали, открити в гробницата на царица Нефертари

В гробницата на Нефертари са открити и чифт сандали, изработени от растителни материали - треви, палмови листа и папирус. Стилът и изработката са типични за периода на XVIII и XIX царски династии. Според изследователите, високото качество и формата на сандалите предполагат, че са били "царски обувки".
По размер приблизително отговарят на съвременни обувки размер 39-40, което съответства на предполагаемия ръст на Нефертари.

Андре Велдмайер, гост-изследовател от Американския университет в Кайро, се съгласява със заключението за размера на сандалите. "Ако предположим, че сандалите са пасвали добре на ходилата, за които са изработени, получаваме размер на ходилото около 24-25 см, което наистина съответства на съвременните обувки 39-40 размер", коментира Елдмайер.
Той отбелязва все пак, че не е ясно, дали сандалите са пасвали точно. "Например, сандалите, открити в гробницата на Тутанкамон, са от два различни размера, без междинния размер. Така че, съществува съмнение, че погребалните сандали са изработвани с идеята да пасват идеално", обяснява Велдмайер.

Рюли и колегите му проучват и друга възможност - останките, открити в QV66 да са от погребения от периода на XVII - XVIII династии и да са попаднали в нея след разграбването ѝ. Един от възможните сценарии да се озоват там предполага, че са били отмити при наводнение. Но гробницата QV66 се намира в по-горните нива в Долината на цариците, докато погребенията от XVII и XVIII династии са най-вече в дъното на долината.

"Кални свлачища и проливни дъждове може да отмили останките, но това е малко вероятен сценарии за гробниците от по-горните нива", отбелязват изследователите.
"Най-вероятният сценарий е, че мумифицираните останки са наистина краката на царица Нефертари. Разполагаме с факта, че са открити в гробницата ѝ, както и други артефакти, които носят само нейното име и на никого другиго", казва в заключение Хабич.