30 октомври 2017 г.

В навечерието на Хелоуин, на 30 октомври 1938 година, артистите от Mercury Theatre, които разполагат със свое едночасово предаване в ефира на радиостанцията CBS, решават да поднесат на публиката радиопостановка по романа на Хърбърт Уелс "Война на световете". Замисълът им е да пренесат случките от фантастичния сюжет на територията на Ню Джърси.

В началото на едночасовото предаване един от актьорите обявява началото на радио спектакъла, но първо слушателите трябва да чуят прогнозата за времето, а след това започва концерт на "Рамон Ракело и неговия оркестър". Много скоро обаче музиката е прекъсната от кратко съобщение, че на Марс са забелязани странни ярки избухвания. В ефир прозвучава мнението на уж прочутия професор по астрономия от Университета в Принстън Ричард Пирсън (гласът е на Орсън Уелс), който категорично опровергава възможността на Марс да съществува живот.

Концертът продължава, но отново е прекъснат заради "извънредно съобщение и новинарска емисия". Репортерът на CBS Карл Филипс (всъщност актьорът Франк Ридик) предава от мястото на събитието - някъде около селцето Грувърс мил в окръг Мерсър се е приземил космически кораб с цилиндрична форма. Почти веднага по радиото прозвучава "излизането от металния цилиндър на огромна бойна машина, която започва да изпепелява всичко наоколо, стреляйки с "топлинни лъчни". Филипс, както и останалите "свидетели" на мястото тръгва да бяга, но връзката с него прекъсва изненадващо.

В този момент професор Пирсън отново "успява да се свърже" с радиото и в ефир разсъждава за технологичното ниво на марсианците. Следва включване на командващият националната гвардия в Ню Джърси Монтгомъри Смит, който обявява въвеждането на военно положение в окръзите Мерсър и Мидълсекс. В ефир той издава заповед на четири съединения на националната гвардия от Трентън да се насочат към Грувърс мил, за да помогнат в евакуацията на местните жители.

Оръжията на земляните се оказват неспособни да се противопоставят на пришълците; нови машини, сеещи смърт, продължават да кацат и да сеят разрушения по инфраструктурата. Тълпи от хора се опитват да избягат от мястото, където "марсианците са в настъпление"/

В ефир се включва неназован по име държавен секретар (ролята се изпълнява от Кени Делмар), който се обръща към нацията. Радиостанцията категорично забранява на актьорите да имитират гласа на президента Франклин Рузвелт, но въпреки това, Делмар почти идеално имитира гласа на американския президент.

По-натам с предаването се свързва репортер, който уж се намира при артилерийска част, обстрелваща марсианците. Нашествениците са атакувани и от бомбардировачи, но самолетите са унищожени от "топлинните лъчи". Все пак, един от марсианските апарати е свален. Нашествениците използват отровни газове и в този момент връзката отново прекъсва. Служител на CBS (в ролята Рей Колинз) излиза на покрива на CBS Building, и от там съобщава, че е видял няколко марсиански кораба, летящи над река Хъдсън. Освен това разказва, че е доловил във въздуха отровен газ и... връзката с него прекъсва.

Сред радио смущенията, с които се напълва ефира, се чува гласа на радиолюбител, който се опитва да се свърже с когото и да е. Едва в този момент - след около 40 минути от началото на радиопостановката - водещият се включва, за да напомни на слушателите, че "случващите се събития са напълно измислени". Накрая професор Пирсън описва края на атаката на пришълците, които се оказват победени, заради липсващият им имунитет срещу земните бактерии. В края на едночасовото предаване Орсън Уелс излиза от роля и поздравява слушателите по повод Хелоуин.

Според съобщенията във вестниците, радиопостановката е била проследена от около 6 милиона души и поне една пета от тях са приели случилото се за пълна истина. Мнозина не са чули началото на спектакъла с предупреждението, че слушат измислена история. Други пък просто забравят за това предупреждение, докато се потапят в атмосферата на "марсианската атака". По това време Mercury Theatre on the Air не разполага със спонсори, затова и не са принудени да прекъсват предаванията си за рекламни клипове. След постановката на "Война на световете" компанията Campbell Soup проявява интерес и откупува рекламното време в часа на Mercury Theatre, а следващата година и половина предаването вече се нарича The Campbell Playhouse.

Към момента, когато водещият повтаря предупреждението, че се касае за радио спектакъл по измислен сюжет - т.е. към 40-тата минута след началото - мнозина вече не слушат радио: цели семейства се барикадират в домовете си, приготвят оръжието, с което разполагат и започват трескаво да приготвят дрехи и храни, за да потърсят убежище някъде на запад. Много изискват армията да се справи с нашествениците или да раздаде оръжие на всички желаещи. Има случаи, в които отряди от граждани се явяват в местните полицейски участъци и изразяват готовността си да помагат на органите на реда.

Вечерта на 30 октомври 1938 година телефонните връзки са претоварени с пет пъти повече заявки, отколкото са способни да поемат. Задръстванията по улиците на Ню Йорк, Трентън и Филаделфия се проточват на почти 100 км. Част от слушателите се оказват толкова невнимателни, че веднага приемат, че е започнала атака от страна на Германия. Хората започват да твърдят, че са видели много "подобни на светкавици" залпове от корабите на пришълците, или че са усетили мириса на задушаващи газове. Радиопостановката е слушана и на Западното крайбрежие. В кулминационния момент по ирония на съдбата от строя излиза електроцентралата в град Конкрийт, щата Вашингтон и жителите му решават без никакво съмнение, че електрическите мрежи са разрушени от настъпващите марсианци.

Съвсем скоро обаче, страхът на слушателите се трансформира в гняв, който се излива срещу CBS. Мнозина завеждат съдебни искове, настоявайки да им бъдат изплатени компенсации за претърпени "морални щети". Всички искове обаче са отхвърлени. Орсън Уелс все пак настоява да бъдат компенсирани материалните щети на един мъж, който "повредил новите си домашни чехли, спасявайки се от марсианците".

Възпоменателна плоча на хипотетичното място край Грувърс мил, където през 1938 година "кацат марсианците" от постановката
През следващия месец във вестниците са публикувани около 12,5 хиляди статии, посветена на постановката. Огромната част от публикациите критикуват радиостанциите и акцентът е поставен върху факта, че радиото, като все още нов за времето си вид средство за масова информация, може да измести вестниците като източник на достоверни информации. Адолф Хитлер дори използва паниката покрай постановката на "Война на световете", за да я посочи като "пример за упадъка на демократичните системи".

Постановката на Орсън Уелс по романа на съфамилника му Хърбърт Уелс е една от първите, предизвикала подобен по мащабите си резонанс. Веднага и други радиостанции се опитват да повторят ефекта ѝ, но успехът е далеч по-малък. Все пак, вероятно и заради радио спектакъла "Война на световете", част от слушателите приемат съобщенията за японската атака срещу Пърл Харбър за поредния опит на някоя радиостанция да "сее сензации".

Орсън Уелс и актьорите му наистина успяват да създадат масова психоза, за която обаче научават едва на следващия ден, когато вестниците излизат със заглавия като: "Орсън Уелс - човекът, който паникьоса Америка".

0 коментара:

Публикуване на коментар