26 октомври 2016 г.


Учени съобщават, че са разчели един от най-древните ръкописи, чието авторство отчасти се приписва на Чингис хан.

Текстът е част от популярното произведение, записано на старомонголски език - сутрата "Извор на разума" ("Оюун түлхүүр"), която се датира от XIII-XIV век. Оцелелият ръкопис е част от експозицията на музея на Република Алтай.

С разчитането му се занимава студентката Херлен Болд под ръководството на професор Ирина Невская от университета на Франкфурт на Майн.
Използваните методи от областта на филологията и лингвистиката показват, че ръкописът е един от най-старите, оцелели до наши дни. Изследователите смятат, че в писането на манускрипта са участвали поне трима души - Чингис хан и следовниците му. Доказателство за това са трите различни почерка.

Текстът е изписан отгоре надолу и от ляво на дясно, което напълно съответства на традиционното монголско писмо.

Ръкописът започва с четири страници, които не се отнасят към текста на самата сутра. Първата страница е озаглавена като "Класическа монголска азбука", т.е. така звучи смисловият превод на дословното "Тридесетте бели букви". На втората страница е изписана старомонголската азбука. 3 и 4 страница пък са нещо като упражнения в изписването на текст. И чак тогава следва същинската част на самата сутра.

Началото на сутрата - около 11 строфи - не са оцелели и вероятно липсва цяла страница. По-натам също липсват няколко фрагмента от нея. Ясно се вижда, че текстът е писан от различни хора с различен почерк - единият е много изящен, вероятно е това да е бил наставникът, изкусен писар. Двата други почерка са на по-слабо тренирани в писането хора. Част от текста е изписана с бамбукови писци, друга - с четчица.

Ето и част от преведения текст на сутрата:
На човек, на когото не можеш да се довериш, никога не разказвай съкровени неща. 
Не се отнасяй към думите на жените твърде сериозно. 
Не разрушавай онова, което мнозина одобряват.
Не възпитавай сина си чрез роба си. 
Не се съветвай с коварен (завистлив) човек.
Към греховните (онези, които другите не одобряват) постъпки не се пристрастявай.
На добродетелните дела не поставяй препятствия. 
До смъртта си не забравяй искрените думи на най-добрия си приятел. 
Не казвай на неразлъчния си приятел лоши думи, които не могат да бъдат забравени.

Съдържанието на ръкописа е своеобразно наставление за възпитаването на младото поколение, в частност по отношение на моралните норми. Преди да бъде записана, сутрата се е предавала чрез устните разкази от по-старите на по-младите поколения.

0 коментара:

Публикуване на коментар