1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
1:6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
(Битие 1:1-6)
Така започва Старозаветната книга Битие. Във всяка религия непременно присъства и космологичен мит, който се опитва да пресъздаде Началото - онова, от което започва всичко. Юдейският мит разбира се, поставя в центъра на сътворението единния и всемогъщ Бог. Векове наред християнството, като продължител на древните юдейски вярвания и легенди, ползва за отчитане на времето точно това космологично виждане.
 |
| Джеймс Ъшър |
Един от най-ранните опити да се определи датата на библейското Сътворение на света (и вероятно най-известният) е дело на ирландския англикански архиепископ, богослов, историк-библеис и колекционер на исторически документи, Джеймс Ъшър. Някъде около 1630 година, след внимателно проучване на Библията и други исторически текстове, Ъшър достига до заключението, че Земята е създадена на 23 октомври 4004 година преди раждането на Исус Христос.
Самото сътворение на света, изхождайки от библейския текст, започва "привечер" на предния ден - 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Ъшър дори е още по-конкретен - 6 часа преди полунощ, или казано иначе - около 18 часа на 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Как е стигнал до тези изводи?
Ъшър пише, че му се струвало, че най-лесно му било да определи хронологията на случилото се в ранни времена (от Сътворението на света до епохата на Соломон), защото "в Библията има точни хронологични указания" - посочено е колко години са живели патриарсите на рода израилев и т.н. Основният проблем обаче е, че тези числа се различават в двете основни версии на Библията - еврейската и Септуагинта (Interpretatio Septuaginta Seniorum – "превод на седемдесет и двамата мъдреци"). Общото разминаване между двете "датировки" е около 1500 години. Джеймс Ъшър решава да приеме "късата" хронология, основавайки изводите си на еврейската Библия.
Епохата на Израелското и Юдейското царства, от Соломон до разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор, е доста по-трудна, заради многото противоречия в източниците. Ъшър подхожда към решаването на проблема по научен начин, като сравнява библейските дати с наличните исторически текстове, в които е описано царуването на вавилонските и асирийските царе. Основно се ползва от трудовете на Птолемей. Външните (т.е. извън Библията) източници се оказват незаменими в определяне на хронологията за последната епоха - от разрушаването на Йерусалимския храм до Рождество Христово. На практика в Библията за този период напълно липсват хронологични препратки.
Например, в Библията е записано, че смъртта на Навуходоносор II се пада на 37-та година от пленяването на юдейския цар Иехония (4-та книга Царе, 25, 27)., което корелира с датата на смъртта на вавилонския цар, посочена в астрономическия Канон на Птолемей - 186 г. от ерата Набонасар, или 561 г. преди раждането на Христос. Така може да се изчисли годината, когато е пленен юдейският цар Иехония.
Използвайки този метод, Ъшър достига до извода, че Сътворението на света се е случило около 4000 години преди раждането на Исус. Но тъй като Рождеството Джеймс Ъшър трактува към 4 г. пр.н.е. (отчитайки грешката, допусната от Дионисий Малки) - последната година на управление на Ирод Велики, то и датата на сътворението следва да е през 4004 г. пр.н.е.
За сезона, през който "Бог създаде небето и земята" се водят дълги теологични спорове. Много теолози предполагат, че това се е случило през пролетта, когато е началото на годината при вавилонците и мнозина древни народ. Други, сред които и Джеймс Ъшър, твърдят, че това се случва през есента, защото тогава започва еврейската година. От това, че седмия ден след Сътворението се пада в събота (денят за почивка), следва, че сътворението започва в неделя. Като съпоставя тези "данни" с началото на еврейската година, Ъшър достига до извода, че Сътворението на света се случва в неделята около есенното равноденствие.
Използвайки астрономични таблици (вероятно тези на Кеплер), Ъшър заключава, че равноденствието се пада на 25 октомври, тоест в деня, преди да бъде създадено самото Слънце (в сряда - Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. Битие 1:16). А от това, че за първият ден се казва: "И стана вечер, и стана утро, ден първи." - тоест, вечерта предшества утрото - логично е да се направи извода, че Сътворението на света започва вечерта, предшестваща 23 октомври, в годината 4004 преди рождението на Христос, в 710-тия юлиански период.
Според хронологията на Джеймс Ъшър Големият потоп се пада през 2348 г. пр.н.е.; през 1921 г. пр.н.е. Бог се явява на патриарха на юдеите Авраам. Изходът на евреите от Египет се пада през 1491 г. пр.н.е. През 1012 г. пр.н.е. пък е въздигнат първия храм в Йерусалим, който е разрушен през 586 г. пр.н.е., когато започва и Вавилонския плен.
Дълги години тази хронологията на Джеймс Ъшър се посреща от сериозните научни среди с разбираема насмешка. В общи линии, там, където датировките в Библията имат исторически характер, съответстват на приетите в науката днес, или са близки до тях (например, основаването на първия храм в Йерусалим - 1012 г. пр.н.е. - е само с 50 години по-рано от приетото от историческата наука). Но там, където Ъшър се е позовавал на данни с митологичен характер, то и датите му логично са митологични. Разбира се, това се отнася и за датата на Сътворението на света - привечер на 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Въпреки че методът на изчисленията му е много строг, заключенията му се приемат с насмешка.
Което не пречи датировките на Ъшър да се ползват с голяма популярност. Англиканската версия на Библията дълго време се издава с бележки, в които са посочени препратки към неговите заключения за хронологията. Всъщност, гледната точка на Джеймс Ъшър за Сътворението на света и до днес е най-разпространената сред поддръжниците на креационистката теория. Според мащабно изследване, извършвано през последните 30 години от Американския институт за изследване на общественото мнение (Gallup), 46 % от американците са убедени в Библейската версия за Сътворението, и че Земята е на по-малко от 10 000 години.
0 коментара:
Публикуване на коментар