Марк Юний Брут - "убиецът на Цезар"

Името му се е превърнало в нарицателно за предателство, извършено от много близък човек. По това си прилича с един друг световно известен предател – Юда. И ако Юда предава Исус с целувка, то Марк Юний Брут остава в историята като „убиецът на Цезар“.

Животът му е поредица от върхове и падения, сближаване и разделяне със силните хора на деня. Но по онова време в Рим нищо не е сигурно. Марк Брут се ражда през 85 г. пр.н.е. Баща му е Марк Юний Брут старши – заможен представител на плебейският род на Юниите. Майка му е онази, която до голяма степен повлиява върху формирането на характера на Марк Брут младши. Името й е Сервилия и е доведена сестра на най-известният консерватор в редиците на римския сенат – Катон Утически.

Брут израства и формира характера си под впечатлението на тези две властни фигури. Възхищава се от чичо си и неговата на моменти маниакална принципност. Майка му е не по-малко твърд характер. За нея се знае, че е вманиачена на темата знатно потекло и всеки, който не е с благородническа кръв е просто незначителен червей. Под влиянието на тези два силни характера в семейството Марк Брут се формира като личност, затова няма нищо чудно във факта, че израства като слабоволеви и много нерешителен човек.

Съдбата обаче е благосклонна към него. Осиновява го кръвният брат на майка му – Квинт Сервилий Цепион. Така за известно време Марк Юний се превръща в Квинт Сервилий Цепион Брут. А след смъртта на Цепион, Брут се оказва единственият наследник на богатството на Сервилий Цепионите. За това богатство се предполага, че води началото си от изчезналото съкровище от Толоза. Мълвата гласи, че прадядото на осиновения Брут докато е проконсул на Близка Испания заграбва галското съкровище от Толоза и тайно го пренася в Сирия. В последствие Цепионовия род забогатява неимоверно много, след като парите от претопеното злато и сребро се влагат от членовете на рода в най-различни търговски и военни предприятия.



Така Марк Брут се оказва един от най-богатите хора в Рим. Нерешителният му нрав не го тласка в търсенето на военна слава и почести. Намира призванието си в банкерските дела и започва да се занимава с лихварство, което упражнява предимно в азиатските провинции на Рим. Но времената са смутни. В римското общество двама големи мъже се борят за надмощие – Помпей и Цезар. А съдбата освен благосклонност, проявява и обратната си страна. Майката на Брут – Сервилия, дълги години е любовница на Гай Юлий Цезар. Иронията е, че по това време все още непълнолетната дъщеря на Цезар, Юлия, е сгодена за сина на Сервилия – Марк Юний Брут. Все пак, годежът между двамата е разтрогнат, когато Цезар вижда възможност да укрепи връзката си с Помпей Велики, давайки му дъщеря си за съпруга. Това се случва все още в годините, преди съперничеството между двамата големи да вземе връх и да преначертае съдбата на Рим.

Когато през 48 г. пр.н.е. започва гражданската война, Марк Брут застава на страната на Помпей Велики. След като Цезар разгромява при Фарсала армиите на Помпей, Брут се предава и моли за прошка. Цезар за пореден път проявява великодушието, с което е известен и го приема с радост сред най-близкия си кръг. През 46 г. пр.н.е. Брут получава назначение като управител на Цизалпийска Галия. После става претор и му предстои през 44 г. пр.н.е. да получи управлението на провинция Македония и дори да стане консул.

Но Брут се оказва неблагодарен. От различни страни кликата, която се противопоставя на Цезар в сената, постоянно напомня на Брут, че е потомък на Луций Юний Брут – човекът, прогонил в зората на римската република последния римски цар Тарквиний Горди. Това обаче е спорен факт. Известно е, че родът, от който произхожда Брут е издигнал се от плебейските среди, докато Луций Брут е от патрицианският род на Юниите. Така или иначе Марк Брут се оказва начело на заговора, организиран от Гай Касий Лонгин и привлякъл на своя страна още доста сенатори, целящ да свали Цезар от власт. На мартенските иди (15 март 44 г. пр.н.е.) Брут е сред онези заговорници, които се нахвърлят върху Цезар и го убиват. Крилатата фраза, която уж умиращият Цезар произнася „Et tu, Brute?“ (И ти ли, Бруте?), се е превърнала в израз на огромното огорчение, което човек изпитва, когато бъде предаден от близки нему хора. Спорно е, какви са последните думи на Цезар. Едни твърдят, че диктаторът произнася думите „Ти също, Бруте!“, като проклятие, че и убиецът му ще сподели същата съдба. Каквито и да са били последните слова на Цезар, Брут наистина не се оказва галеник на Фортуна.



Брут и заговорниците срещу Цезар не успяват да привлекат на своя страна народа на Рим. Общественото мнение е твърдо на страната на сподвижниците на убития диктатор. Затова заговорниците се налага да бягат от Рим. Брут заминава за Атина и взема управлението на провинция Македония в свои ръце. Управляващият до тогава провинцията Хортензий се присъединява към него. Завладяването на Гърция и Македония дава в ръцете на Брут мощна военна сила. През 43 г. пр.н.е. войските на Брут разбиват легионите на Гай Антоний – брат на триумвира и верен сподвижник на Цезар – Марк Антоний. След тази победа Брут се насочва към Азия и там обединява силите си с легионите на друг от заговорниците – Касий.

През същата тази година осиновеният от Цезар Октавиан (по-късно първият император на Римската империя) става консул и една от първите му задачи е да обяви хората, убили приемния му баща за врагове на държавата. Цицерон, недоволен от тези действия на Октавиан пише до Брут, като му разкрива в писмото си, че между Октавиан и Марк Антоний цари неразбирателство и силите им са разединени и дори се стига до битки между верните на двамата легиони.

Когато Брут получава това известие, предприема поход към Рим. Под командването му са 17 легиона. Октавиан, научавайки, че Брут е тръгнал към Рим сключва мир с Антоний. Обединените армии на двамата наброяват 19 легиона, с които тръгват срещу Брут и Касий.

Полята край Филипи

Двете страни се срещат в две сражения, известни като битките при Филипи. Първото стълкновение е на 3 октомври 42 г. пр.н.е. Брут се изправя срещу силите на Октавиан, докато силите на Антоний са срещу легионите на Касий. Първоначално Брут взема надмощие над Октавиан и влиза в неговия лагер. Но на юг Касий е победен от Антоний и се самоубива, след като чува слух, че Брут е убит.
Брут събира останалите войски на Касий и двете страни се оттеглят в лагерите си. На 23 октомври 42 г. пр.н.е. следва второ сражение, в което останалите легиони на Брут са тотално сломени. Брут се оттегля към близките хълмове с остатъците от армията си – около 4 легиона (според други данни – само със шепа верни сподвижници). Все пак, когато си дава сметка за поражението си, за да избегне попадането в плен, Марк Юний Брут се самоубива.



В знак на уважение Марк Антоний дава най-скъпият си плащ, с който да бъде пренесено тялото му за погребалната церемония. Брут е кремиран и прахът му е изпратен на майка му, Сервилия.
Битките край Филипи също стават нарицателни за решаващи действия в междуособни конфликти. Изразът „Ще се срещнем при Филипи“ се възприема като заплаха за силово решаване на конфликтна ситуация.

А Марк Юний Брут ще остане за историята като убиецът на Цезар.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>