16 септември 2016 г.

Вселената е шеметно място. Всъщност, това е най-щурото и единствено място, което сме посещавали.
Пълна е с раждащи се, избухващи и умиращи звезди, безсмъртни медузи и цялата тази лудост продължава вече около 14 милиарда години.

Ето няколко интересни факта, които ще ви дадат представа за мащабите на вселенската "лудост", в която живеем:


Ако ДНК-молекулите от тялото на човек бъдат "развити и навързани" в редица, ще се получи нещо с дължина от около 56,5 милиарда километра - достатъчно дълга нишка, която да достигне до Плутон (който е на 4,5 милиарда километра от Земята) и обратно... шест пъти.


Почти цялата нормална материя (99.9999999% от нея) представлява пустота. Ако от атомите на всички хора по света бъде премахнато празното пространство между ядрото и електроните, цялата популация на планетата ни (вече сме над 7 милиарда) може да се побере в обема на една бучка захар.


Повечето от атомите, от които са изградени телата ни - от калция в костите, до желязото в кръвта, са "създадени" във взривяващо се сърце на експлодирала преди милиарди години звезда.


В действителност, тялото ви съдържа реликви, останали от миговете на сътворение на Вселената. Почти всички водородни атоми са породени в момента на Големия взрив преди около 13,7 милиарда години.


Когато настройвате телевизора си малка част от статичните смущения се визуализират на  екрана под формата на "снежинки". Това всъщност е уловеното от антената на уреда фоново микровълново лъчение - ехото от Големия взрив, или ако щете - "видео от раждането на Вселената".


Светлината от далечни звезди пътува толкова дълго, докато достигне до нас, че на практика, когато виждаме такава светлина, гледаме буквално назад във времето. Телескопът на  NASA "Хъбъл" до този момент е успял да "надникне" до дистанция в пространството (и времето), равняваща се на 13 милиарда години пътуване със скоростта на светлината.


Педи 47 години човек за пръв път стъпва на повърхността на най-близкото до нас небесно тяло - естественият спътник на Земята, Луната. Стъпките, които първите астронавти оставят в реголита, ще останат непокътнати вероятно още милиони години. И това е възможно, защото за разлика от Земята, на Луната липсва атмосфера, в която да се породят ветрове и да заличат тези малки "маркери" по пътя на човешкия прогрес.


Космосът е тихо местенце. Ужасяващо тихо. Това е така, защото на звука му е нужна някаква среда, през която да се разпространява. А в космоса цари вакуум. Тъмен, ужасяващо тих вакуум.


Ако в космическия вакуум съедините два къса от един и същ метал, те ще се слеят и ще останат свързани един с друг за вечни времена (или докато ги разделите).


На Венера една година се равнява на 224 земни дни. А едно венерианско денонощие продължава 243 земни дни. Тоест, денонощието на Венера е по-продължително от времето, за което планетата прави една обиколка около Слънцето. И за капак, Венера е единствената в Слънчевата система, която се върти в обратна (спрямо останалите) посока.


99,86% от масата на обектите в Слънчевата система се пада на масата на самото Слънце. Светилото ни е достатъчно масивно и голямо, че в него може да се "натъпчат" 1,3 милиона планети като Земята.


Във Вселената вероятно съществуват над три секстилиона звезди. Това е число, което се изписва с 3-ка и 23 нули след нея - 300 000 000 000 000 000 000 000. Всички песъчинки на Земята са далеч по-малко.


Когато експлодира масивна звезда и външната ѝ обвивка се разпилее в околното пространство, оголеното ѝ ядро се превръща в нещо, което се нарича неутронна звезда. Материята в неутронните звезди е толкова плътна, че само една чаена лъжичка от нея тежи повече от най-високия планински масив на Земята, Еверест. Експлозията може да развърти неутронната звезда до шеметни скорости: някои неутронни звезди се въртят с до 600 оборота в секунда.


Нормалната, видима материя (като звездите и планетите) съставлява нищожните 5% от Вселената. Останалите 95% от космоса се падат на невидимата тъмна енергия (68%) и тъмната материя (27%). Казано с по-прости думи, знаем много малко за много малка част от Вселената и разполагаме само със смътни предположения за 95% от нея.


0 коментара:

Публикуване на коментар