2000 години по-късно археолози преоткриват монументалните забравени градини на Петра

Огромен басейн и градини са демонстрирали могъществото и богатството на Петра

По време на последните разкопки в Петра е открита изненадващо сложна система за напояване и съхраняване на водните запаси, която е позволила на жителите на този град сред пустинята да оцеляват. И не само това - дала им е възможност да поддържат прекрасна градина, в която е имало и фонтани, изкуствени езерца и огромен басейн за плуване. Инженерните решения и целият воден лукс насред пустинята, свидетелстват за бившото величие и богатствата на столицата на Набатейското царство преди около 2000 години.

Петра е най-популярна със забележителния си пясъчен каньон, който отвежда направо към Хазне (Al Khazneh), Съкровищницата на античния град. Каньонът ни е добре познат от финалната сцена на филма "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход", когато героят на Харисън Форд и неговите сподвижници се озовават пред Съкровищницата на Петра, където се надяват да открият Светия Граал.

2000 години по-късно обаче, Петра представлява интерес за археолозите поради други причини. В античността тя е била най-известното място в Близкия Изток, където керваните, поели на път през пустинята, са можели да намерят вода и подслон, преди да продължат към далечните градове, към които са поели. Сега археолозите установяват, че набатейската столица, намираща се в сърцето на пустинята в съвременна Йордания, някога е притежавала изящна, изкуствено напоявана градина. В "градския парк" е имало алеи за разходка, върху които са хвърляли сянка лози, дървета и финикови палми. Останалата част е озеленена с треви и всички растения са получавали необходимата им влага от водата, съхранявана в огромен, 44-метров резервоар или "плувен басейн", изсечен наблизо.

Водна шахта е отвеждала старателно събираните дъждовни води от околността към нивото на басейна

Демонстрирането по този начин на способностите на набатейските инженери "да опитомят" природата и с разточителство да потребяват ценния воден ресурс, е чиста форма на пропаганда. Това е начин да се покаже богатство и власт, които са възможни за осъществяване само чрез гениално измислена иригационна система, която да позволява на жителите на града не само да задоволяват нуждите си от вода, но и да си позволят да поддържат изтънчена градина с фонтани и басейн под открито небе. В онези времена е било немислим лукс да се използва оскъдния воден ресурс в пустинята за задоволяване на каквито и да е нужди, освен най-належащата - питейна вода.

Пред израелския Haaretz Лий-Ан Бедал, доцент по антропология от колежа Penn State Behrend в Пенсилвания, разказва: "Басейнът е в края на акведукт, чрез който се транспортира вода от един от изворите Ein Brak, разположен на хълмовете извън Петра. Монументалната архитектура и зелената градина около басейна са като "визуален триумф", демонстриращ успехите на набатейските инженери в осигуряването на вода за централните части на града".

Разкопките са разкрили водна шахта, по която водата е отвеждана почти десет метра надолу от края на акведукта към нивото на басейна. Археолозите освен това са намерили подземни канали, които са служели за оттичане на излишните количества вода по време на дъждовния сезон. За пръв път учените придобиват представа за истинската сложност на водната система на града.

Лий-Ан Бедал и централната част на Петра

Напредналата и развита система от канали, керамични тръбопроводи, подземни цистерни и водни резервоари, които са играели и ролята на филтри за водата, е дала възможност на жителите на Петра да отглеждат зърнени култури, да берат плодове от плодни дръвчета, да произвеждат зехтин от маслинови дървета, а от лозите - грозде. И да се радват на прекрасна зелена градина с огромен воден басейн насред пустинята.

За да се захранват с вода много от античните градове са разчитали на отклонения от реки. Населението им е разполагало както с изобилие от питейна вода, а водните канали са служели и като допълнителна защита на града. Петра обаче се намира на северозападната граница на Арабската пустиня и процъфтяването си дължи именно на недостига на вода.

Градът е на кръстопътя между два важни търговски маршрута. Единият свързва Червено море с Дамаск. Другият е връзката между Персийския залив и Газа на брега на Средиземно море. Керваните от Залива, натоварени със скъпи стоки и подправки, е трябвало да прекосят суровите пясъци на Арабската пустиня, пътувайки седмици наред сред безводната пустощ, докато достигнат до тесния каньон, който е входът към гостоприемна Петра. Петра е означавал храна и подслон, но освен това и студена, освежаваща вода в изобилие.

Естествено, жителите на Петра не са предоставяли безплатно тези удобства. Римският историк Плиний Стари пише, че - освен да си плати за фуража и подслона - пътникът трябва да "дава подаръци" и на охраната, пазачите на портите, свещенослужителите в храмовете, и царските служители ("Естествена история", книга XII). Но високите цени на стоки като парфюми и подправки, които достигнали до процъфтяващите градове на Европа връщат вложенията многократно, позволяват потока от кервани да не спира да търси удобствата на Петра и така да пълнят хазната ѝ.

Археолози документират сложните канали от водната система на Петра

Градините в пустинния град обаче са били истинско чудо. Годишно в Петра падат 10-15 сантиметра дъжд (а в днешно време, в условията на глобални промени в климата, вероятно и по-малко). Без изнамирането на начини и решения да се събира, отвежда, пречиства и дори да създава налягане на водния стълб на съхранената вода, Петра не би могла да съществува.

Подобно на Йерусалим, и жителите на Петра са издълбали канали, резервоари и цистерни в твърдата скала. Създали са дори и "филтриращи резервоари", които да я пречистват.

На практика, всяка капка дъжд, паднала в околностите на града е събирана и съхранявана. Водите от близки извори също са отвеждани по канали, които се изливат буквално в стотици цистерни, издълбани под повърхността. Инженерните решения са  осигурявали, независимо от сезона, надеждна доставка на питейна и за домакински нужди вода в един голям град, процъфтяващ насред пустинята.

Описвайки Петра в край на I век пр.н.е. гръцкият историк Страбон пише, че набатейците разполагали с "изобилие от вода, както за битови нужди, така и за поливане на градините си"

Ботаническите проучвания показват, че градините на Петра са изобилствали от треви и палмови дървета. Археолозите са намерели овъглени останки от семена и костилки, но смисълът на тази находка тепърва предстои да бъде установен. "Овъглените семена и костилки, които открихме, най-вероятно са използвани за наторяване и не разполагаме с неопровержими доказателства, че са от растения, отгледани в местната градина", уточнява Лий-Ан Бедал.

Огромният "плувен басейн", който е по-широк дори от съвременен стандартен олимпийски басейн, е изграден около I век пр.н.е.
"Модата" на басейните в региона се появява век по-рано. В дворците си в Юдея владетелите от династията на Хасмонеите строят басейни, около които създават красиви градини. В Хасмонейския дворец в Йерихон - едно не по-малко засушливо място, има цели седем подобни комплекса от басейн с градина.

Ирод Велики, юдейският цар, васален на Рим, също продължава традицията, като строи огромен басейн сред градина в третия си зимен дворец в Йерихон. Дизайнът на басейна на Ирод с централен остров, павилион, декоративни плочки, корнизи и голяма терасовидна градина, е почти идентичен с градинския басейн в Петра.

Жителите на Петра обаче са били вещи не само в събирането и съхраняването на вода. Майсторството им в градежите също е забележително. Самото име Петра означава "масивна скала", а Петра наистина е град на камъка - уникален и различен от всички други в античния свят. Набатейците старателно са изсичали в скалата домовете, гробниците и храмовете си. Планината от червен пясъчник, в която е сгушена Петра, е много подходяща за обработка и постепенно около I век от новата ера градът започва да се разраства.

Вероятно най-впечатляващата сграда, показателна за майсторството на набатейските майстори-каменоделци, е "Съкровищницата" (Хазне). Внушителната структура, врязана в скалата, е наречена така, защото хазне означава "каменна урна за съхраняване на злато и скъпоценни камъни". В Петра "каменната урна" наистина е издялана в камъка, но в по-големи мащаби.

Противно на онова, което Стивън Спилбърг показва в прочутия си филм за приключенията на Индиана Джоунс, структурата не води към някакъв лабиринт, в който е скрит Светия Граал. Зад входа в Хазната има сравнително малка зала, която някога е използвана за царска гробница.

Петра оцелява в продължение на векове. Около 106 година градът формално минава под властта на Римската империя и от този момент значението му в "международната търговия" започва да отслабва. Колонада и театър са свидетелствата, останали от римското присъствие в града през I - II век. Но с времето римляните развиват морските търговски маршрути на изток, търговията с подправки по суша се срива и Петра постепенно е изоставен сред пясъците на пустинята. Около 700 година, когато вече е под управлението на Византийската империя, градът окончателно се "предава" и е обезлюден.