4.8.17

Русия открай време се слави с камбаните и звънът им по хилядите малки и големи храмове. А като се добави към това и грандоманския дух на руснаците, няма нищо чудно, че се гордеят с една от големите забележителности – Цар Камбана (Царь Колокол на руски).

Никой обаче не е чувал как звучи този “цар” на камбаните. С течение на времето, този факт е станал причина да се появи и анекдотът, в който се говори за великата страна, която разполага с Цар Топ (Царь Пушка), който не стреля и Цар Камбана, която не звъни.

В интерес на истината, камбаната е отливана с идеята да звъни, но мълчанието ѝ се дължи на стечение на обстоятелствата – нещо подобно на случилото се с наклонената кула в Пиза.
Цар Камбана, която днес е позната по цял свят, принадлежи към “царска династия” камбани. Първата “цар камбана” е отлята в началото на XVII век и цели 50 години служи качествено и по предназначение. Но в резултат на голям пожар в Москва, тежащата 40 тона камбана рухва от камбанарията и се строшава.

През 1654 година е отлята нова “цар камбана”, за която е използван метала от предходната. Новият “монарх” тежи вече 130 тона и по ирония на съдбата повтаря участта на предшественика си – след половин век вярна служба, при поредния голям московски пожар през 1701 година, пада и се разбива.

На Петър I Велики не му е до камбани – него повече го интересува отливането на оръдия. Към въпроса за отливането на нова Цар Камбана се връща през 1730 година императрица Анна Ивановна. Новият гигант трябва да тежи 200 тона.
Изпълнението на подобна мащабна задача трябвало да бъде поръчано на чужденци. Във Франция руските посланици отправят много щедро предложение на “кралския механик” и “член на Академията на науките” Жармен. Но, когато научава какво се иска от него, категорично отказва, смятайки за невъзможно отливането на подобно чудо.

В крайна сметка отливането е поръчано на руския майстор Иван Фьодорович Моторин и сина му Михаил Иванович Моторин.
Моторин изработва умалено копие на камбаната и заедно с чертежите ѝ и тези на помощните съоръжения, ги праща в двореца за одобрение. Съгласуването на проекта отнема три години. По традиция част от метала за новата камбана е от осколките на предишната.

Заради размерите ѝ камбаната няма как да се изработи в Кремъл. Затова на Ивановския площад е изкопана яма, дълбока 10 метра. За да може калъпът да издържи налягането на разтопения метал, цялото вътрешно пространство между формата за камбаната и стените на леярната яма са засипани с пръст, която е много добре трамбована.


На място са построени четири пещи за топене на метала и устройство, с която да се вдигне после кожуха. На 26 ноември 1734 година в Успенския събор е проведена тържествена служба, с която се слага началото на работата по отливането на камбаната.

Меко казано, процесът по отливането протича трудно. Два дни след началото на топенето на метала две от пещите стават неизползваеми. Ремонтират ги “на ход” и заради това възниква следващият проблем – взрив по време на ремонта изпепелява  дървената конструкция на помощните съоръжения, което за малко не проваля целия проект.

Процесът на отливане на камбана, още повече с такива размери, е доста бавно занимание. В самия разгар на отливането, на 19 август 1735 година, внезапно умира Иван Моторин. Цялата тежест по отливката се прехвърля върху сина му, Михаил Моторин.

Накрая, на 25 ноември 1735 година, след година и половина подготвителни работи, отливането на Цар камбана е завършено. Последното топене на метал в четирите пещи продължава 36 часа, а самото отливане отнема 1 час и 12 минути. Височината на “изделието” е 6,24 метра, диаметърът – 6,6 метра, а теглото – 200 тона. По съвременни анализи в сплавта на камбаната се съдържат 84,51% мед, 13,21% олово, 1,25% сяра, 0,036% злато (72 кг) и 0,25% сребро (525 кг).
Когато металът изстива, започват работите по украсата му. Върху камбаната се нанасят надписи и декоративни изображения. През цялото време камбаната оста в ямата, лежи върху желязна решетка, която се подпира на 12 дъбови колони, забити дълбоко в земята. Над ямата е направен дървен навес.
През пролетта на 1737 година работите по декорацията са почти на привършване и скоро се очаква новата камбана да запее над Москва.


И тук отново се намесва… поредният московски пожар. Троицкият (избухва в деня на честване на Света Троица), или Великият пожар в края на май 1737 година, нанася не малко поражения в центъра на Москва, като променя и съдбата на Цар камбана.

Дървената постройка над леярната яма се запалва. В ямата започват да падат горящите дъски. Московчани хукнали да гасят огъня и изливат вода върху камбаната. Страхуват се, че от високата температура тя може да се разтопи.
Но неравномерното и рязко охлаждане става причина за появата на повече от десет пукнатини, в крайна сметка от камбаната се отчупва парче с тегло около 11 тона.
Съществуват и други версии, за счупването на камбаната. Едната гласи, че парчето се отчупва в процеса на изваждането на камбаната. Другата версия – пукнатините са вследствие на технологична грешка в отливането на камбаната, а после удобно за виновник е посочен пожара.

Каквото и да се е случило, интересът към повреденият гигант угасва и той остава да си лежи в ямата цял век.
С течение на времето дори се намират предприемчиви московчани, които организират екскурзии до ямата, за да показват на любопитните най-голямата в света камбана. В края на XVIII и началото на XIX век на няколко пъти са предлагани проекти за изваждането на камбаната, но заради прекалената им сложност и скъпото изпълнение, всички са отхвърляни. Има предложение да се запои счупеното парче, но и то е отхвърлено – “закърпената” Цар камбана няма да звучи правилно. А фалшивата камбана е далеч по-лоша от мълчаливата.


За да се стигне до 1836 година, когато е решено Цар камбана да се извади от ямата и да се постави на специален постамент в Кремъл. Задачата получава френския архитект Огюст Монферан, който издига в Петербург колоната в чест на Александър II и преустройва Исакиевския събор.

На 4 август 1836 година (стар стил, 17 август нов стил) сложната операция по изваждането на Цар камбана е завършена. Гигантът е положен на постамента, проектиран от Монеферан.

От този момент камбаната, чийто глас никой не е чувал, става една от забележителности, с които Русия е известна по света.

0 коментара:

Публикуване на коментар