На 3 август 2008 година в съня си почива големият писател Александър Исаевич Солженицин. Прекарал дълги години в заточение заради откритото недоволство и критика към властите в бившия СССР, Солженицин става икона за всички, борещи се срещу тоталитарните порядки.
Световна известност му донася разказът “Щ-854”. Това е оригиналното заглавие на творбата “Един ден на Иван Денисович”, която през 1962 година излиза в списание “Новый мир”. За по-голяма тежест разказът е класифициран като “повест”, но това няма значение. Важното е, че на пръв поглед абсолютно недопустимия за отпечатване по онова време в СССР разказ вижда бял свят с личното разпореждане на Никита Хрушчов. Така Солженицин става известен за света.
Но преди това, много преди това, в началото на Втората световна война, Александър Солженицин попада в клещите на сталинската репресивна система. Още в първите дни на войната Солженицин в писмо до свой приятел, изразява негодуванието си срещу “големият в Кремъл”. През 1945 година войната свършва, но Солженицин е арестуван в края на годината и осъден на 8 години в трудов лагер, а след изтичането им – на вечно заточение.
Солженицин започва да пише книгата през 1958 година. Тайно. КГБ конфискува всичките му предишни работи, унищожава целия му архив. Постоянно извършва обиски – не само в дома му, но и в домовете на приятелите му. С огромни усилия произведението е завършено през 1967 година. През 1973 година КГБ арестува помощничката на писателя, която печата на пишеща машина творбите му. По време на разпитите 70-годишната Елисавета Воронянска казва на разпитващите я къде се намира един от ръкописите на “Архипелаг ГУЛАГ”. Когато е освободена и се връща у дома си, Воронянска се обесва.
Солженицин научава за случилото се след няколко седмици. И предприема решителен ход. Пише до ръководството на СССР писмо, в което призовава да се откажат от комунистическия режим. В същото време нарежда творбата му да бъде отпечатана на Запад.
КГБ се опитва да спре писателя. Предлагат му “бартер” – той не публикува романа, а в замяна ще му разрешат да публикува спираният по-рано “Раков корпус”. Солженицин отказва преговорите. През февруари Александър Солженицин е обвинен в измяна на отечество. Отнето му е съветското гражданство и е изгонен от страната. Издадена е заповед до всички библиотеки в СССР книгите му да бъдат унищожени.
Едва по времето на “перестройката” властта започва да променя отношението си към Солженицин. През 1990 година е възстановено гражданството му и му е присъдена държавна премия за същия онзи роман, заради който 20 години по-рано е изгонен от страната. През същата година за пръв път в Русия е отпечатан “Архипелаг ГУЛАГ”.
Солженицин се ражда на 11 декември 1918 година в Кисловодск. По образование е математик и в годините на заточение математиката му помага да преживява тежките условия. По време на пребиваването в лагерите му разрешават да преподава на другите арестанти математика и физика.
Женен три пъти, като двата му първи брака са с една и съща жена. През 1940 година се жени за Наталия Рештовска. Съпругата му го посещава дори и във времето, когато Солженицин е на фронта, но когато е изпратен в лагер не издържа и през 1948 година се развежда с него. След като писателят е реабилитиран, отново сключват брак, но нещата не потръгват. Солженицин е срещнал друга любов – Наталия Светлова и този път той настоява за развод.
След завръщането на Солженицин в Русия в средата на 1990-те Борис Елцин му подарява държавна вила, намираща се в Подмосковието.
В лекция, която изнася след като е удостоен с Нобеловата награда за литература през 1970, Солженицин казва: “Насилието не живее само и не може да живее само – то непременно върви със сплетните и лъжата… И простата реакция на обикновения човек е да не участва в лъжата, да не поддържа лъжливите действия! Писателите и художниците могат да направят нещо по-голямо – да победят лъжата”
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар