15 април 2018 г.


За да премерим телесната си температура, разполагаме с термометри. Как обаче да отговорим на доктор, който ни пита, “колко силна е болката?” Лекарите се основават на субективната оценка за усещането за болка на пациента – “много”, “не много”, “само малко” и т.н. Когато им се налага да лекуват бебета, нямат възможност дори и тази информация да получат, да не говорим за случаите, в които пациентът се намира в безсъзнание, например.

Усещането за болка, както и всички други усещания, пряко рефлектират върху активността на мозъка, която може да се види с помощта на томография. Разбира се, изследователите отдавна са се сетили за възможността да използват различни методи за томография, за да създадат обективен уред за измерване на болката. Но мозъкът е сложна система. Едновременно обработва много информация, касаещи моментните усещания, паметта и т.н. Затова на първо място задачата е да се намерят точно онези промени в активността му, които съответстват на усещането за болка.

Преди няколко години неврофизиолози от Станфорд правят подобен опит. Използват алгоритъм, който позволява да се предвиди характера на усещаният, без да е известно какво точно ги е предизвикало. С помощта на такъв “сляп” метод в по-ранни времена е оценявана зрителната активност, както и работата на мозъка при изпълнение на някаква задача. Оказва се, че по този метод може с 80% точност да се различи “болка” от “не-болка”. Веднага обаче възникват въпроси: ще проработи ли метода при всеки вид болка; как му влияят емоциите на човек, и т.н.



От друга страна, в мозъка има области, които реагират по-особено на усещането за болка - таламусът, соматосензорната кора (somatosensory cortex) и предната поясна кора. Може би не е необходимо да се взема под внимание цялата мозъчна активност, а да се съсредоточи вниманието върху такива зони? При по-детайлни изследвания се оказва, че тези области реагират не само на реална болка, но и при мисълта за нея, както и при социални конфликти. Въпреки това, преди две години изследователи от Университета в Колорадо публикуваха статия, в която се твърдеше, че са успели да разграничат “социалната” от физическата болка. Нещо повече, успели са с много голяма прецизност да определят момента на преход между просто силно усещане (когато човек държи в ръка умерено гореща чаша) и усещането за болка (когато чашата става прекалено гореща).

В нова статия, публикувана в списание Nature Neuroscience невробиолози от Оксфорд обсъждат още една зона от мозъка, която може да се използва за “прецизно измерване” на болка – горната теменна част на островния дял от мозъчната кора. В експеримента на Айрин Трейси и колегите й са участвали 17 доброволци, на които върху кожата на крака е нанасян крем с веществото капсаицин, което е отговорно за лютивостта на лютите чушки. Докато капсаицинът пари на кожата на крака, специалистите наблюдават мозъчната активност. След утихване на болката, на същото място е поставян съд с гореща вода, за да се “обнови” усещането. След няколко минути горещата вода е заменяна със студена, за да се подтисне болката. Като цяло, експериментът продължава няколко часа. При сканирането на мозъка е използван метод, с който може да се оцени активността му в рамките на дълъг период от време. Така може да се сравнят промените в усещанията за болка и да се съпоставят с онези, които самите участници в експеримента описват.

Авторите на изследването стигат до извода, че горната теменна част на островния дял на мозъчната кора е достатъчен и адекватен индикатор за болката – поради това, че опитът продължава достатъчно дълго време, изследователите са имали възможността да проверят до колко мозъчната активност зависи от някакви други мимолетни преживявания.

За този дял от мозъчната кора отдавна е известно, че има връзка с усещанията за болка. Учените обаче са искали да се убедят, че може да се доверят на “показанията” й. Разбира се, предстои да се изясни как тази зона “чувства” други болки, особено такива, които са предизвикани от вътрешните органи в тялото на човек.

Да се прави оценка на активността само на една зона от мозъка е по-лесно, отколкото на няколко или да се оценява мозъчната дейност като цяло. Макар че, много е вероятно в крайна сметка да се стигне до “измервател на болката” посредством някакъв алгоритъм, с чиято помощ да се обработват показанията на няколко участъка от мозъка, които са “специализирани” да реагират на физическа болка.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...