ДО:
Тиберий Клавдий (Друз) Цезар Август Германик, Понтифекс максимус, Старейшина на Сената, удостоен с трибунска власт четиринадесет пъти, пет пъти консул, двадесет и седем пъти император, Баща на отечеството,
ОТ…
Става дума за внука на същия онзи Марк Антоний (за който се твърди, че умира на 1 август 20 години преди да се роди Тиберий Клавдий), който се ражда в древния римски патрициански род на Клавдиите. При всичкото си знатно потекло обаче Тиберий Клавдий Друз (както е познат, преди да стане император), е много далеч от претендентите за наследяване на трона. Хилав, постоянно боледуващ, заекващ и накуцващ, затънал в четене на книги по история и лингвистика. Изобщо – зубрач, когото дори баща му и чичо му смятат за абсолютно неспособен за каквато и да е смислена дейност.
Ражда се на 1 август 10 година пр.н.е. По римския календар това е все още календите на секстилий, защото месецът секстилий започва да се нарича август едва през 8 г. от н.е., когато Сенатът го прекръства в чест на император Август (В “Сатурналиите” на Макробий е описано защо сенатът приема това решение: “Тъй като император Цезар Август за първи път стана консул през месец секстилий;, тъй като и трите му триумфални завръщания в столицата станаха пак през този месец; тъй като легионите от хълма Яникул се присъединиха към него пак през този месец, а и Египет падна под властта на римския народ през същия месец, оттук следва, че този месец е бил и е най-щастливият на нашата империя, във връзка с което сенатът решава той да се преименува в август.”).
Тиберий Клавдий Друз е син на Нерон Клавдий Друз (син на съпругата на Октавиан Август, Ливия) и дъщерята на Марк Антоний, Антония Младата. По всички линии Клавдий носи патрицианската кръв на едни от най-знатните родове в Рим, но за разлика от повечето си роднини, стои много далеч от политиката.Всичко обаче се променя през 37 година, когато на власт в Рим идва племенникът на Клавдий, Калигула. Тиберий вече е на 47 години и по прищявка на племенника му му се налага да се качи на политическата сцена. Много скоро става пределно ясно, че Калигула го лансира само с една цел – да има над кого да издевателства. Първата закачка идва с това, че племенникът задължава чичо си да се ожени за Валерия Месалина, която и до днес е възприемана като символ на римската разюзданост. Но още по-голямо е унижението, което Клавдий се налага да понася в Сената. Пак по заповед на Калигула, при гласуванията чичо му трябва да дава гласа си последен – веднага, след като гласува коня на императора Инцитат, който също е зачислен с императорски указ в редиците на Сената. Преживяванията не са от приятните и още повече подкопават крехкото здраве на Клавдий.
През 41 година за всички вече е ясно – Калигула е абсолютно невменяем. И както повеляват традициите в Рим, веднага се намират желаещи да убият императора. “Инициативният комитет” на заговора осъществява замисъла си в последния ден на Палатинските игри. Калигула е направен на решето от заговорниците, докато напуска театъра. В този момент Клавдий се скрива зад една от завесите в театъра, търсейки по този начин спасение (понеже се опасява, че ще е сред следващите, които ще загубят живота си). Заговорниците обаче го откриват и го провъзгласяват за император.
Защо? Защото Сенатът вижда удобна възможност да си върне загубеното влияние и да обяви отново Рим за република. Клавдий обаче обещава на “издигналите го” военни доста солидно възнаграждение и с тяхна поддръжка застава на чело на Рим и не дава възможност сенаторите да върнат републиканските времена. Това прави Клавдий първия император, който си купува властта. На 24 януари 41 година Клавдий “встъпва” в длъжност.
Никой не храни големи очаквания за управлението на 51-годишния особняк. Изведнъж обаче се оказва, че Клавдий е много способен в управлението. Освен че успява да овладее всички ръководни постове в държавната машина, Клавдий постига няколко значими военни победи, разширява значително границите на Империята, и успява да преживее няколко опита за покушения и заговори. Занимава се с всичко. От завоюването на Британия (отдавнашна римска мечта), до издаването на едикт, в който заявява, че публичното изпускане на газове укрепва здравето на изпускащия ги…
Третата съпруга, Валерия Месалина, дълго време твори скандали зад гърба му (кой не е чувал за прочутото състезание между “първата дама” и редовата куртизанка, целящо да определи коя от двете може да обслужи повече клиенти без почивка?). Цял Рим знае какви ги върши съпругата му и само Клавдий е в неведение за разгулния живот, който води. След като Месалина прекрачва всякакви рамки, омъжвайки се за един от любовниците си с намерението да отстранят Клавдий от властта, се налага да ѝ бъдат пратени “императорските вестоносци”. Месалина е убита. На нейно място застава Агрипина – красива, все още млада, но и много амбициозна и деспотична жена. С годините стремежът ѝ да постави за император сина си Нерон все повече я обсебва. Това довежда до прословутата чиния с гъби, която самата тя поднася на Клавдий. Спекулациите са много – дали наистина е отровен или просто почива от старост, така и не е абсолютно ясно.
Клавдий умира на 13 октомври 54 година. И почти веднага е обожествен от Сената. Вторият - след Октавиан Август - в историята император, който получава такива почести. Може и да звучи невероятно, но този наглед негоден за нищо човечец успява да стои начело на най-голямата Империя в древния свят цели 13 години и половина (затова и императорските му назначения са 27 – всеки империум /правото да управлява войска/ се присъжда за шест месеца).
След Клавдий първи човек в Рим става Нерон…
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар