19.7.17

Римляните били много суеверни хора и придавали голямо значение на всякакви дати, юбилеи, съвпадения и “знаци от боговете”. През 64 г. някой се сетил, че още един зловещ юбилей е настъпил. 19 юли за римляните е свързан с опустошаването на града от галите, случило се преди четири века и половина.

В нощта на 18 срещу 19 юли 64 година в Рим избухва пожар. Историците ще го нарекат по-късно Големият пожар – най-ужасният и разрушителен, който някога градът е виждал. Ето какво пише историкът Тацит за случилото:

“Началото на пожара било в онази част на цирка, която е от страната на Палатинския хълм; там, в магазинчетата с лесно запалими стоки, избухнал и бързо се разпространил огънят и подклаждан от вятъра бързо се разпространил около целия цирк. Там нямало нито домове, нито храмове, защитени с огради, нито нещо друго, което да може да го задържи. Стремително разрастващия се пожар първо бушувал на равно място, а после започнал да се разраства към възвишенията и от там обратно надолу. Огънят не давал възможност да се борят с него, заради бързината с която се прехвърлял, и защото там градът бил с тесни и криволичещи улици, и сградите ставали лесна плячка.…


Едва на шестия ден в подножието на Есквилин най-после пожарът бил укротен, след като на обширна площ били сринати къщите, за да срещне огъня голото поле…

Да се преброят унищожените от пожара вили, къщи и храмове не било лесно; от древните светилища и храмове изгорели храмът, посветен от Сервий Тулий на Луна, голямото светилище и храм, посветен на Херкулес от Евандър, построеният по обета от Ромул храм на ЮпитерОснователя, царският дворец на Нума Помпилий и светилището на Веста с Пенатите на римския народ; тогава били унищожени и съкровищата, спечелени в толкова победи, велики произведения на гръцкото изкуство, древни и достоверни списъци с трудовете на велики писатели и още много, което не можело да бъде възстановено, въпреки поразителното великолепие на града, издигнат върху развалините от пожара” (Тацит. "Анали", XV, 38, 40, 41).

През това време император Нерон се намира в Анций, където мълвата твърди, че се оттеглил по-рано, защото самият той е инициатор на пожара. Голяма част от историците обвиняват именно императора за пожара, продължил цяла седмица. Главният “авторитет” по управлението на Нерон е историкът Светоний. Според описаното от него, Нерон бил красавец с бяла кожа, руси коси, сини очи и леко пълен. Именно Светоний приписва на Нерон запомнящият се епизод, в който императорът, облечен в дрехи за театрална постановка, свири на арфа, докато наблюдава горящият Рим.


Истината обаче е по-различна. След като научава за избухналия пожара, императорът бързо се връща в Рим и организира помощ за останалите без дом. По негова заповед – и за негова сметка – освен публичните здания на Марсово поле, са отворени и дворците и Ватиканските градини, за да бъдат настанени бежанците. Там временно се изграждат заслони, които да подслонят хората. Продукти се доставят от Остия, а Нерон заповядва временно цената на житото да бъда намалена до 1/16 от нормалното.

Благотворителните мерки на императора обаче така и не успяват да убедят населението, че не той е подбудител на пожара. Обичаят бил такъв, че когато се случи нещо хубаво, то е нормално да се хвали за това управляващия държавата. И обратно – щом нещастието сполети Рим, то виновен е пак управляващия.
Към всичко това се добавя и слухът, описан от Светоний, за това, че завладян от зрелището на горящия Рим, Нерон взема арфа и изпълнява трагична песен, негово лично творение, наречена “Падането на Троя”. До колко легендата за тази сцена е вярна? Историците са единодушни само в едно – Нерон действително е участвал в представление, но къде точно се е случило това – няма съвпадение в описанията.
Тацит твърди, че това се случва в личния му театър. Дион Касий казва, че “стоял на покрива на двореца си”. А Светоний описва с повече детайли случката и говори за “Микенската кула”, която вероятно се е намирала в личните му покои до Микенските градини – място, на което Нерон обичал да прекарва времето си в уединение.
Вероятно в това, че склонният към артистичност и емоционални изблици император не е могъл да устои на величествената гледка на стихията и без да си дава сметка за репутацията си, се е впуснал в артистично изпълнение, има известна доза истина.
Така или иначе това кара пострадалото население на Рим още по-убедено да вярва, че именно Нерон стои зад опустошителния пожар.


И все пак, едва ли вината следва да се стоварва върху Нерон. Ако действително е искал да освободи място, за да построи Златният дворец, то не би следвало да подпалва сградите, намиращи се на толкова отдалечено от нужното му място. Още повече, че пожарът достига и унищожава част от двореца му на Палатинския хълм. И астрономите изтъкват още едно “оправдаващо” Нерон обстоятелство – изчислено е, че пожарът избухва по пълнолуние – най-неподходящото време, ако искаш да останеш незабелязан.

Общественото мнение е настроено много зле. Днес социолозите биха казали, че рейтингът му е стигнал дъното си. Затова и на Нерон спешно са му нужни виновници за пожара. Отговорността е стоварена върху християните в Рим. Дни след пожара те са обвинени и из града започва вълна от арести и убийства. Някои от християните са хвърлени на арената като забавление за изтерзаното римско население, което обаче никога не се отказва от още едно кърваво зрелище. Други са превърнати в "живо осветление" – привързани към стълбове и залети със смола, те послужили за факли по време на празненство в градините на Нерон. Предполага се, че апостол Павел също намира смъртта си при тези гонения – първото голямо изтребление, насочено конкретно срещу християните.

Тацит пише за събитията: “И така Нерон, за да обори слуховете, потърсил виновните и предал на смърт тези, които със своята мерзост навлекли върху себе си всеобщата ненавист и които тълпата нарекла християни. Христос, от чието име произлиза това название, е убит при Тиберий от прокуратора Пилат Понтийски; християнското суеверие бе овладяно за кратко, за да избухне много по-силно не само в Юдея — родното място на тази зараза, но и в Рим, където тя намерила привърженици. Така, в началото били заловени всички, които открито се признавали за принадлежащи към тази секта, а след това по техните указания и много други, изобличени не само в злодейския палеж, но и в ненавист към човешкия род. Техните убийства са съпроводени с издевателства, или са обличани в кожи на диви животни, да са бъдат разкъсани от кучета, разпъвани на кръст или осъдени на смърт в огън, използван за осветление през нощта”.


След пожара римската хазна отделя огромни средства за възстановяването на града. В провинциите едновременно е наложен извънреден еднократен данък, което донякъде помага за по-бързото възстановяване. Нерон полага началото на строежа на Златния дворец – впечатляващо по мащабите си начинание, което обаче никога не е довършено. Ако е било завършено, би отстъпвало по размери само на Забранения град в Пекин. След пожара е изработен нов план за устройството на града. Въвеждат се задължителни минимални отстояния между сградите, които трябва да са изградени от камък, а не от дърво. Определени си минимални ширини на градските улици. Наредено е сградите да имат задължително вход от към страната на улицата.

Големият пожар, гоненията срещу християните са описани в романа на Хенри Синкевич “Quo vadis”. В него Нерон отново е представен като инициатор на опустошителното бедствие, изпепелило 3/4 от Рим.

0 коментара:

Публикуване на коментар