Пророк Илия (на иврит אליהו, Елияху и се превежда като “Мой Бог [е Яхве]”. Заради сложният превод на името му през старогръцки, Елияху се е трансформирало до Илия) се ражда в Тесавия Галаадска в Палестина и произхожда от коляното на Левит. Историците са приели, че пророкът е роден около 900 г. пр. н.е.
Според преданията, когато се ражда Илия, баща му има странно видение: “мъже благи на вид и лице приветстваха младенеца, повиха го в пелени от огън и го нахраниха с пламък огнен”.
Още в ранните си години Илия се посвещава на Бог. Заживява в пустинята и прекарва дните си в пост и молитва. Пророческата му дарба се проявява по времето, когато управлява цар Ахав*, чиято жена Йезавел го убеждава да почита езическите вярвания.
Заради това в страната на Ахав масово започват да почитат езическото божество Ваал**.
Според преданията, за да вразуми царя и развратилия се израелски род, пророкът поразява земята с тригодишна суша. След това, като послушал молитвите на Илия, Господ изпраща на земята обилни дъждове и сушата приключила.
За пророк Илия се споменава и в Новия Завет. По време на Преображение Господне той, заедно с пророка Мойсей пристигат на планината Фавор, за да беседват с Исус Христос.
На пророк Илия са приписвани множество чудеса. Веднъж, след като се спречква с цар Ахав, той е принуден да бяга и се крие край поток, източно от река Йордан. Когато настъпва суша и потокът пресъхва, Илия тръгва за Сарепта в Сидон, където среща бедна вдовица. Въпреки ужасната немотия, в която живее, вдовицата не пожалила последните си хляб и масло и от този момент насетне хлябът и маслото у дома й никога не свършвали. Пак там Илия извършва още едно чудо, възкресявайки наскоро починалият син на вдовицата.
С течение на времето по нашите земи в християнството денят за почитане паметта на свети пророк Илия се смесва с традиционните народни празници на източните и южните славяни. Празникът започва да се нарича Илинден. Смята се, че това е границата между двата сезона, при това южните славяни смятат деня за средата на лятото, докато по-северните приемат, че започва обръщане към есента и последващата зима.
След Илинден всички очакват първите дъждове. На този ден започва да се консумират плодовете и зърното от новата реколта. А славянската езическа традиция е вплела в празника сватбарските и символите на плодородието – мъжете благодарят за богата реколта, а неомъжените девойки – да се задомят.
Смята се, че това е календарната граница между сезоните, когато в природата се появяват първите есенни признаци и се променя поведението на зверове, птици и насекоми.
-----------
*Ахав — царувал в Израелското царство между 873–852 г пр.н.е., син и наследник на Омри. Историята на управлението му е изложена в Трета книга на Царете от Стария Завет.
**Ваал — божество в асиро-вавилонската култура, почитано във Финикия, Ханаан и Сирия като гръмовержец, бог на плодородието, водите, войните, небето и слънцето. Ваал създава от първичния хаос небето и земята, светилата, животните, а от смес на кал със своята кръв създава и хората.
***Енох — потомък на Сит, син на Яред и баща на Матусал, седмият патриарх след Адам. В петата глава на Битие се казва, че Енох “продължи да ходи с истинския Бог” и доживява до 365 години, а “После го нямаше вече, защото Бог го взе” (Бит. 5:22-24).
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар