Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете! Франческо Петрарка

Франческо Петрарка се ражда на 20 юли 1304 година в Арецо, Италия. Произхожда от семейство на нотариус и всички очакват от него да продължи делото на баща си. Младежът обаче изобщо не се интересува от правото. Освен това, след смъртта на баща му, според завещанието на родителя му, Петрарка получава в наследство само един ръкопис на Цицерон. Лишен от средства за съществуване, Франческо е принуден да стане свещеник.

Премества се да живее в Авиньон и приема монашески сан. Но точно тогава Петрарка среща голяма си любов – Лаура, жената, на която посвещава своите известни сонети. За него Лаура се превръща в обект на обожание и чисто платонична любов. Въпреки че се срещат само няколко пъти и на практика не може да се каже, че дори се познават добре, Петрарка пренася тази любов през целия си живот. Дори когато Лаура умира по време на чумна епидемия, още десетина години след това Франческо продължава да я възпява в творбите си.

Петрарка посвещава на мадона Лаура своя сборник “Canzoniere”. Книгата е разделена на две части: “За живота на мадона Лаура” и “За смъртта на мадона Лаура”. Написани са съответно преди и след смъртта на възлюбената му жена. Образът на Лаура в лириката на Петрарка много се различава от другите в подобни произведения (например, от сонетите на Данте към Беатриче). Героинята на Петрарка не се превръща в безплътен символ на красотата и съвършенството, а си остава – макар и идеал в очите на автора – все така реална и осезаема индивидуалност.

Книгата “Canzoniere” само до началото на XVII век има над двеста идания. Освен лирика на италиански език, под перото на Петрарка излизат и няколко произведения на латински. Сред тях са двете му автобиографии, една от които е написана под формата на диалог с поета Августин Блаженни. В нея Петрарка противопоставя собственото си хуманистично виждане за света на средновековните схоластични схващания и твърди, че човек е величав в неговия собствен свят, където той има свое място, предопределено му от Бога.

Петрарка се прочува като хуманист, поет, учен и дипломат. Наред с Данте Алигиери, е смятан за един от основоположниците на Ренесанса. Любопитен факт е, че е смятан и за “баща на алпинизма”. На 26 април 1336 година Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 метра). Доста по-късно описва пътуването с в писмо до приятеля си Франческо Диониджи. По това време изкачването на планини не е обичайно да се прави само заради развлечение. Затова датата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) - за „баща на алпинизма“.

През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неуспешни опити да се върне в Авиньон, както и след известно време, през което живее в Прага, се установява се въвВенеция. Там живее и незаконната му дъщеря със съпруга си. Петрарака, заради монашеския си обет, не може да се жени официално. Неофициално обаче е баща на две деца от една или две жени, чиито имена остават неизвестни. Синът му Джовани се ражда през 1337 година в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през 1343 във Воклюз. Джовани умира от в чумната епидемия от 1361 година. Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, който по-късно е изпълнител на завещанието на Петрарка.

Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка прекарва в двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където посвещава остатъка от живота си на религиозно съзерцание.

Почива в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 година, само ден преди да навърши 70 годишна възраст. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над ръкописа му, посветен на жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, изработен по поръчка на зет му Бросано. През 1667 година е обавен и бюст на Петрарка.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>