15 декември 2019 г.

Нерон Клавдий Цезар Август Германик, по рождение – Луций Домиций Ахенобарб  се ражда на 15 декември 37 година, когато император в Рим е Калигула. Датата на раждането му е посочена от Светоний в труда му “Животът на цезарите”. Нерон произхожда от древния плебейски род на Домициите, в който има два големи клана – Калвини и Ахенобарби. Нерон става последния от първите петима римски императори, които чрез сложните брачни връзки и осиновявания формират т.нар. династия на Юлий-Клавдиите – всеки от петимата, Октавиан Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон е, или е свързал живота си с представител на фамилиите Юлии или Клавдии.

Майка му, Агрипина Младата, е обвинена от брат си Калигула в подготовката на заговор срещу него. Калигула я прогонва от Рим, имуществото й е конфискувано. Нерон е само на три години, когато майка му е прокудена, а съвсем скоро почива и баща му. Така бъдещият император попада под грижите на леля си Домиция Лепида. Агрипина се завръща в Рим, когато Клавдий става император, след убийството на Калигула. Тя се омъжва повторно и се преселва да живее със съпруга и сина си в Рим. Съпругата на Клавдий, Месалина, в стремежа си да премахне всички съперници на императора, опитва покушение срещу Луций Домиций. Според легендите, планът й не сработва, заради змия, която пази спящото момче.

Нерон и Сенека
Учител на младия Нерон става известният философ Сенека. Майка му по това време вече е успяла да заеме мястото до император Клавдий, “овакантено” след смъртта на Месалина. През 53 година Нерон се жени за доведената си сестра – дъщерята на Клавдий, Клавдия Октавия.  На следващата година Клавдий умира, а Нерон става император.

Първите години от управлението му са белязани от силното влияние на властната му майка и стоикът Сенека. Нерон обаче не желае да дели властта. Първо прогонва майка си от Рим, с след няколко години, когато конфликтът между двамата се изостря,  нарежда да бъде убита. През първата половина от управлението му по негова воля са приети няколко закона, с които се намаляват данъци и глоби, опитва се дори да се пребори с корупцията сред властниците във Вечния град.



Нерон е известен с грандоманските си постановки – от гладиаторски боеве и фестивали, до нескончаеми театрални постановки. Важните юбилеи в управлението си отбелязва с празника “Квинквиналии Нерония”. По време на фестивала самият Нерон декламира поетични творби както на класиците, така и негови творения. Накратко, почти всички римски историци описват първата половина от управлението му като време на добро администриране от страна на императора и доста умело пълнене на хазната. Практически всичките действия на Нерон през този период са насочени към облекчаване на живота на гражданите, което да укрепи властта на императора и да го направи популярен сред гражданите на империята.

Пожарът в Рим през 64 година
Втората половина на управлението му е точно противоположна – време на тирания и произвол. Светоний отбелязва, че “започна да екзекутира без мярка и повод – когото му хрумне, и за каквото му хрумне”. Освен това, името на Нерон се свързва и с един от най-ужасяващите и опустошителни пожари в историята на Рим. Според наложилото се мнение, през 64 година императорът нарежда да запалят града, за да се вдъхнови от бушуващата стихия. След петте дни на пожара, Нерон сам се заема със спасяването на хора и за да бъде запомнено това бедствие полага началото на строежа на “Златния дом”. Дворецът така и не е построен.

Възстановяването на Рим след пожара, поредният Квинкиналии Нерония, преодоляването на последиците от епидемията от чума, строежът на “Златния дом” и канала край Тибър – всичко това са разходи, които не само изпразват хазната, но и сриват икономиката на империята. Провинциите са изтощени, а това прелива чашата и започват въстанията.

Мъртвият Нерон
По-голяма част от гвардията на императора преминава на страната на недоволстващите. Сенатът обявява Нерон за враг на народа и… Легендата твърди, че Нерон поставя край на живота си, като с помощта на роба си си прерязва гърлото. Последните му думи били “Какъв велик артист умира с мен!”. Това се случва на 9 юни 68 година в Рим. Преди това, докато изчаква Сенатът да реши съдбата му, Нерон се опитва да избяга към Остия, с надежда да напусне Италия.



Напредващите легиони на Галба и мълвата за случващото се, осуетяват му този опит - всичките му слуги и придворни го изоставят и той се завръща във вилата си в Рим, където се самоубива. Изпратените да го арестуват легионери го заварват агонизиращ и пак според описанието на Светоний, докато единият от тях привидно се опитва да спре кръвта му, Нерон с последни сили отронва: "Късно е... Но каква вярност само..."


Предполагаемата гробница на Нерон


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...