27 юли 2017 г.

Всичко започва с това, че СССР и САЩ освобождават Корея от японските окупатори. По време на Втората световна война северната част на Корея е прочистена от съветските войски, а американците изтласкват японците от южната част. След което двете сили на победителите разделят страната по 38-ия паралел и наричат това положение “временно”. В тази ситуация главният южнокореец Ли Сън Ман смята, че след обединението той ще оглави страната, докато на север другарят Ким Ир Сен изобщо не се съмнява в противното. Севернокорейската конституция от 1948 година дори вписва като столица на страната си Сеул.

През 1949 година съветските войски се оттеглят от севера, американците напускат юга. Местните обаче започват да се готвят за водене на война. СССР и Китай тайно подкрепят решението на севернокорейския водач Ким Ир Сен за силово обединение на полуострова.


Рано сутринта на 25 юни 1950 година севернокорейските войски, под прикритието на артилерия, преминават демаркационната линия. Сухопътните им войски наброяват 135 000 души, разполагат и със 150 танка Т-34. Южна Корея разполага със 150 000 армия, но почти няма техника. Северът настъпва бързо и успешно. Само след три дни Сеул е превзет от армията на Севера. Към началото на август съпротивата от южнокорейската страна е сведена до най-южните части на полуострова. После обаче армията на САЩ и международни сили на ООН стабилизират ситуацията и започва контра настъпление. Южна Корея си връща териториите и на свой ред завзема столицата на Севера – Пхенян. После във войната се включват китайците и северняците отново си връщат преимуществото и отново завземат Сеул.

На страната на Юга се сражават САЩ и международни сили на ООН. Северът пък разчита на помощта от китайски “доброволци” и съветски “съветници”. 

Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МиГ-15 откриват ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от река Ялуцзян до Пхенян на юг получава названието Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принуждува северно-корейците да се установят на манджурско летище, което остава недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволява на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграват хеликоптерите. Използвани са за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.

Полуостровът няколко пъти преминава в ръцете ту на севера, ту на юга. За всички става ясно, че идеята за единна Корея е химера. Загубите и за двете страни достигат милиони. Започват полутайни, неофициални преговори между представители на двете Кореи, САЩ, СССР, Китай. Обаче главна причина за края на войната стават смъртта на Сталин и победата в изборите за президент на САЩ на Дуайт Айзенхауер.


Конфликтът постепенно затихва. След като взаимно са избили около 3 милиона души, враждуващите страни на 27 юли 1953 година подписват примирие, определяйки за граница на поделения полуостров все същия 38-ми паралел. Мирен договор и до днес не е подписан. На хартия Корейската война продължава и днес, но е в примирие от шест десетилетия.

0 коментара:

Публикуване на коментар