27 юли 1878 година – изминали са почти пет месеца от подписването на 3 март в Сан Стефано на предварителния договор за край на Руско-турската война. Берлинският конгрес също е потвърдил победата на Русия и освобождаването на българските земи. Все още обаче има територии, които турците не искат да отстъпят, заради важността им от стратегическа гледна точка. Варненската крепост, макар и не много голяма, е една от тези спорни територии.
И в договора от Сан Стефано, и в Берлинския договор се казва, че Шуменската и Варненската крепости трябва да бъдат напуснати от турските войски. Но не е уточнено как и кога да се случи това. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през месец юни, след като Бисмарк се изказва в подкрепа на руската позиция, Турция се съгласява да започне преговори по изтеглянето от двете крепости. Русия категорично заявява, че докато те не бъдат предадени във владение на България, Цариград ще остане под обсада на руските войски.
Със заповед № 2030 от 30 юни 1878 година генерал Едуард Тотлебен назначава за руски пълномощник в преговорите и за комисар по освобождението на Варна и Шумен генерал лейтенант Аркадий Дмитриевич Столипин. Шуменската крепост е предадена на 6 юли. Фазлъ паша, командващият турската редовна армия, изтегля войските във Варненската крепост.
Намеренията му са на своя глава да атакува руските войски, които се намират на позиции около село Теке, недалеч от Балчик. Офицерите на Фазлъ паша обаче не са съгласни да се подчинят на подобни нареждания и искат от командира си да им издаде в писмен вид заповед, в която изрично да се посочва, че действията са лично негово решение. Така или иначе не се стига до възобновяване на бойните действия.
Генерал лейтенант Столипин изисква предаването и на Варненската крепост. Фазлъ паша упорства под претекст, че нямал изрична заповед. Налага се Столипин лично да пътува до Цариград и да донесе въпросната заповед. На 26 юли руският генерал лейтенант връчва на пашата заповедта с думите “А теперь убирайся из Варны”.
На 27 юли 1878 година руските войски влизат в града, където са посрещнати от ликуващото местно население.
Варна е последният освободен български град. Пристанището и крепостта го правят важен в стратегическо отношение, затова и свободата му е плод на дълга и сложна дипломатическа битка.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар