37 години труд. Как един човек създава огромна гора (видео)

Индиецът Джадав Пайенг 37 години сади дървета на остров, пострадал преди това от наводнения и ерозиралата почва. Сега гората вече се простира на повече от 560 хектара.

В миналото индийският остров Маджули  на река Брахмапутра е смятан за най-големият речен остров в света. Но постоянните земетресения и наводнения стават причина за силната ерозия на бреговата му линия. Към момента площта му от предишните 1100 квадратни километра е намаляла до 352 квадратни километра.

През 1979 година един от местните жители, 16-годишният тогава Джадав “Молай” Пайенг след поредното наводнение открива на брега на реката загинали земноводни. Причина за смъртта им става липсата на дървета, които биха им предоставили временно убежище. Момчето разбира, че без помощта на човек природата в родния му край е застрашена от пълно унищожение. Затова посадил първите си 20 дървета на острова.

Джадав научава за държавна програма по засаждането на дървета на пустеещ участък от острова, намиращ се на 5 километра от село Кокиламукх в окръг Джорхат. Пет години Джадав е активен участник в тази екологична програма, а когато тя приключва, продължава вече самостоятелно да сади дървета.

Необичайният парк е наречен в чест на създателя си “Гората на Молай”. Територията му днес е над 560 хектара (за сравнение, прочутият по цял свят Сентръл парк в Ню Йорк е с площ от 341 хектара). Малко повече от половината от гората на Молай е засята с бамбук. Другите видове, които се срещат в парка са  кукубха (Terminalia arjuna), кралски делоникс (Delonix regia) и капков бомбакс (Bombax ceiba).

В гората са се заселили много животни: бенгалски тигри, индийския носорози, елени, зайци, маймуни и няколко вида птици. Шест месеца в годината това място става дом за стадо слонове, пренасящи се за “половин годишен отпуск” от друга част на острова. През последните няколко години стадото се е сдобило с десет нови слончета. Биоразнообразие като това няма как да не привлече и браконери, но с помощта на властите Джадав успява да изхвърли неканените “гости”.


Индиецът не получава никаква печалба от това, което върши за гората. Живее със съпругата и децата си в проста хижа в гората. Единственият му източник на доходи е продажбата на мляко от кравите и биволиците, които отглежда в семейната си “ферма”.

Молай няколко пъти е награждаван с екологични “награди”. През 2015 година получава четвъртото по значимост гражданско отличие в Индия - Падма Шри. Следващата си задача “главният лесничей на света” вижда в засяването на гора на друг пустеещ участък край Брахмапутра.