20.6.17

Археолозите все по-често си задават въпроси, които не касаят далечните праисторически времена. Как са живели, от какво са боледували и какво е пращало в гроба децата в Средновековна Европа? И доколко се е подобрил животът им след края на “варварските” Средни векове и началото на просветеното Ново време? Възможно ли е  да се събере информация за живота и смъртността при децата по отделни останки от изтлелите им телца, разхвърляни на огромни територии в Стария континент? Това са въпросите, на които се опитва да отговори известният британски биоархеолог, специалист по останки и погребения Ребека Гауланд.

В повечето стари общества (до XIX-XX век) децата са съставлявали между 45 и 65 процента от населението. За историците, и в частност – за археолозите, светът, в който са живели си остава “сляпо петно”. Най-малките членове на обществата са били лишени от “детските” си пространства, мрежите от социални контакти и развитата  материална култура. Задачата на изследователите се усложнява и от това, че през Средновековието детството не се е смятало за период, през който трябва да се полагат някакви изключителни грижи за децата, развитието и здравето им.

Освен това, биологичната възраст в старите времена се е отнасяла към социалната не по същия начин, както е в момента. Например, детето е попадало под законовите разпоредби на църквата и държавата от 10-11 годишна възраст; чиракуването е започвало на 7-8 годишна възраст, а на 14 години детето вече се е смятало за достатъчно пораснал “възрастен” човек.

"Детски игри", Питър Брьогел Стария (фрагмент)
Това обаче са външните рамки. Що се отнася то вътрешното съдържание на детството, то първият му етап е свързан с годините, докато пеленачето се кърми, вторият – когато започне само да играе в дома и на двора, както и с получаването на базово възпитание (подчинение на родителите, християнските заповеди, местните обича и нормите за поведение). Приблизително около шестата си година средновековните деца започват да контактуват “наравно” със света на възрастните: момчетата се обличат и се държат вече по-различно от момичетата, защото на тях са възлагани повече по количество и по-отговорни домашни задължения.

Дори и игрите им са ставали по-сурови и “мъжествени”: улични сбивания банда срещу банда, борби, комар със зарове и карти. Някъде по това време момчетата за пръв път са допускани до участие в лов и са били поощрявани да си играят на войници, да се учат да стрелят с лък и да боравят с оръжия. Малцина са онези, които са успявали да се научат да пишат и четат, а още по-малко – да се посветят на занимания с наука. За повечето деца, особено за момичетата, образованието се изчерпва с овладяването на някакъв занаят, упражняван от родителите или близки роднини.

Но встъпването в брак през Средните векове става на достатъчно зряла възраст – 16 – 20 годишни (ранните бракове, след навършване на 12 години, са допускани, но църквата не ги одобрява). Точно по-късната възраст, на която са сключвани браковете, особено при мъжете, е създавала излишъкът от буйни младежи, които са допринасяли съществено за допълнителното насилие в средновековните общества.

От самото си раждане децата са били изложени на многобройни опасности. Ако не умрат при раждането и през първите месеци от живота си (такава е съдбата на между една четвърт до една трета от всички деца), то са живеели в постоянната заплаха да починат вследствие на задушаване или някаква сериозна травма. Стегнатото повиване на пеленачетата пък става причина за забавяне в растежа им (дефицитът на слънчева светлина довеждал до рахит).


В селските домове съжителството под един покрив на хора и животни е обичайна практика. По-резките движения често плашат животните и много средновековни деца са стъпквани, хапани или премазвани от животни. Но според свидетелства от средновековните книги, а подобни данни се срещат и в жития на светци, най-често децата загивали вследствие на задушаване, изгаряния от гореща вода, падане от високо и удавяния.

За съжаление, средновековните писмени източници са не много надеждни и много фрагментирани. В търсене на по-сериозни данни учените се обръщат към палеопатологията – проучването на травмите и болестите на древните хора по техните останки. А детските кости – на практика останките на хора, не успели да оживеят и достигнат до зряла възраст – могат да разкажат доста за здравето на майките им, практическите прийоми в акушерството и кърменето, както и за детските заболявания.

Палеопатолозите се сблъскват с много проблеми, понякога – неразрешими. Едни и същи поражения по костите се предизвикват от много и различни болести – например, костите стават чупливи, с порьозна структура, вследствие на рахит, анемия, или недостиг на витамин С. Бързото израстване на костите и заздравяване на счупванията почти не оставят следи от травмите. Преди настъпването на пубертета е много трудно категорично да се определи скелетът на момче ли е, или на момиче. И не на последно място, преобладаващите органични вещества в детските кости способства по-бързото им разлагане. Учените, които работят с оцелели до наши дни останки, понякога се налага да са крайно внимателни с изводите си относно болестите и причините за настъпване на смъртта.

За да установи важните закономерности, Гоуланд и колегите ѝ се опитват да съберат максимално много данни за детски останки, открити на територията на Англия, Шотландия и Уелс, отнасящи се към периода 1000 – 1700 година. От статии и доклади на археолози, както и от други базите данни са събрали информация за 4647 погребения – от селски и градски гробища, манастирски и църковни гробища.

Скелетите са разделени в три възрастови групи, отразяващи адекватно средновековните граници на детството, юношеството и младежките години: от раждането до 5-годишна възраст, от 6 до 11 години и от 11 до 16 години, съответно. В натрупаната база данни преобладават манастирските (характерни за висшите слоеве на обществото) и градските погребения (поради факта, че археологически проучвания се извършват предимно в градовете), археолозите са убедени, че са успели да създадат доста пълна и точна картина. Особено внимание са отделили на патологиите, които най-добре свидетелстват за условията, при които е живял човек. Сред патологичните фактори попадат заболявания като скорбут, рахит, остеомиелит, остеохондрит, туберкулоза, сифилис, счупвания и черепни травми, пародонтит и няколко други. Археолозите извършват оценка на степента на разпространение на една или друга патология, както и средния брой на болните (от травматични, инфекциозни и други заболявания) през различните векове.

Въпреки разпространените стереотипи, децата не са умирали в адски мъки (или обратно, не са можели да се похвалят със завидно здраве) през цялото Средновековие – смъртността и заболеваемостта постоянно са се променяли в зависимост от историческите процеси. От XII до XIV век следите от недоимък и труден живот стават все повече – населението на Острова (а и на цяла Европа) расте, храната не достига, а в пренаселените градове често избухват епидемии. Най-зле е била ситуацията през първата половина на XIV век, когато към всичко се добавя и поредица от години с много слаби реколти (“Големият глад”).

Исус се учи да ходи, "Часослов на Екатерина дьо Клеве"
Но черната смърт (чумата, покосила почти една трета от населението на Европа) по парадоксален начин довежда до подобряване на положението. Реалните доходи се повишават двойно, за десетилетия напред изчезва безработицата, а и недостигът на храна остава в миналото. Състоянието на костите (т.е. здравето на някогашните малки човеци) между 1350-1500 година е изненадващо стабилно, въпреки всички несгоди, които донасят Стогодишната война и гражданския конфликт – Войната на розите. Това би могло да означава само едно: климатът и икономическата стабилност влияят в по-голяма степен върху живота на хората, отколкото обществено-политическите промени!

Умиротворяването на страната и мъдрата данъчна политика на Хенри VII издигат кралството към върховете на разцвета: високи доходи, богати реколти, щедри пожертвования в полза на бедните, ниски вноски за аренда на земя. Заболеваемостта през този период отбелязва минимални стойности – и сред възрастните, и сред децата.

Но след 1540 година броят на болните и рано починалите деца рязко нараства. Учените виждат само една причина за това: Реформацията. При цялата си прогресивност, църковната политика на Хенри VIII и Елизабет I — създаването на национална църква и провеждане на богослуженията на английски език, повишаване на грмотността и религиозната активност на населението — реформата нанася силен удар по благосъстоянието на обществото.

В Средновековието именно католическата църква на практика е отговаряла за социалната защита на населението – английските монарси не са издавали никакви закони за социална защита. Материалната помощ за бедните и болните се е смятала за задължително условие душата на човек да бъде спасена от мъките на ада след смъртта. През 1500 година пет процента от населението, живеещи под чертата на бедността, са оцелявали единствено от подаянията, раздавани от църквата. Бедните са лекувани в болниците на манастирите, пак там подслон са намирали и сираците.

Смъртта отвежда дете, гравюра на Ханс Холбайн Стари, 1583 г.
И цялата тази инфраструктура – здравеопазване, образования, социална помощ, благотворителност – на практика е унищожена с полагането на един кралски подпис под документ, с който държавата конфискува църковната собственост и затваря манастирите. Не са създадени никакви държавни структури, способни да поемат грижите за бедните. Освен това, през втората половина на XVI век започват рязко да се покачват цените (общоевропейски феномен, свързан с притока на скъпоценни метали от Новия свят), отново настъпват години на лоши реколти и чумни епидемии.

Всички тези неблагоприятни процеси бързо се отразяват и на здравословното състояние на децата. Случаите на рахит сред бебета стават по-многобройни, вероятно заради това, че принудените да работят по-дълго майки са ги повивали по-стегнато (за да могат да ги носят със себе си на полето). При децата на възраст 6-11 години се наблюдават повече нараствания на околохрущялните кости – признак на по-чести травми, свързани с необходимостта да се полага физически труд от рана възраст. При тях още през XVI век характерът на травмите става същия, както при възрастните – още един индикатор, че са били принудени да полагат тежък труд, без значение от възрастта си. И накрая, повече са признаците на кариес (децата са консумирали по малко месо и млечни продукти, увеличил се е делът на хляба).

Учените доказват за пореден път, че краят на Средновековието, Реформацията и Великите географски открития за Европа са не “лъч светлина в непрогледната тъмнина”. Напротив, децата, най-уязвимите членове на обществото, са лишени от милостинята, детските домове и възможността да получат безплатно образование в манастирите. Реформацията е станала причина за по-сериозни промени в здравословното състояние на обществото, отколкото всички слаби реколти, климатични аномалии и икономически кризи през миналите векове. Едва през XVII век, когато обществото и държавата започват постепенно да се адаптират към “шоковите” условия, ситуацията започва бавно да се нормализира – но и в бъдещето Британия се среща с несгодите на още почти цяло столетие на жестоки конфликти.

0 коментара:

Публикуване на коментар