Но когато властта е в ръцете на шестия цар от аморитската династия Хамурапи Велики, през 1792 г. пр.н.е., Вавилон вече се е превърнал в град-държава, доминираща сила в региона, наричана Mât Akkadî или “земята на Акад”. Самото название “Вавилон” е с гръцки произход и вероятно произхожда от буквалния превод на Babillu – в семитския език това е съчетание от две думи Bâb (порта, врата) и ili (богове). Името на града предполага, че в него древните са виждали мястото, на което се намира “Портата на боговете”.
В наши дни Хамурапи е известен най-вече с това, че създава един от първите сборници с писани закони, но за съвременниците си той е впечатляващ завоевател, чиято империя се простира в целия регион на Месопотамия. Постигнатото от него е впечатляващо, като се вземе предвид, че първоначално градът-държава започва експанзията си от територия с площ от около 50 квадратни километра. Новите завоевания на Вавилония превръщат града във величествена и забележителна за времето си смесица от различни групи и култури. Величието на Вавилон е възхвалявано от едни и презирано от други.
Днес знаем от историята, че величието на Вавилон рухва много скоро след смъртта на Хамурапи. Първо хетите превземат и разграбват Вавилон през 1595 г. пр.н.е.; след това градът преминава във владение на каситите. Накрая на сцената на историята се появяват калените в битки асирийци, които завладяват града около началото на VIII век пр.н.е. Всички тези последователни завоевания само демонстрират колко стратегически важен е Вавилон за всеки, дръзнал да налага властта си в региона.
Но нашествениците рядко посягат да рушат перлата на Месопотамия. Асирийският цар на Ниневия Ашурбанипал, след като обсажда и превзема Вавилон (потушавайки бунт в града), лично извършва ритуално пречистване на града, за да прогони духовете на злото и за пореден път да потвърди “царския” му статут на културен център и образователно средище.
В последствие много асирийски владетели приемат Вавилон за “културната” столица на владенията си, отнасяйки се към нея с подобаващото уважение. Всичко това приключва през 689 г. пр.н.е., когато цар Сенахериб безпощадно разграбва и унижава града – акт, който бива осъден от много от съвременниците му, в това число и от аристократите в неговия собствен двор.
Градът отново процъфтява, след като през 626 г. пр.н.е. Набопаласар отхвърля асирийското господство и основава Нововавилонското царство. Вавилон достига върха в своя разцвет между 605-562 г. пр.н.е. по време на царуването на сина на Набопаласар, Навуходоносор II. Навуходоносор II завинаги е увековечен в светото писание на християните, Библията, като царят, унищожил храма на Соломон в Йерусалим. Но той е и човекът, замислил и осъществил едни от най-значимите инфраструктурни и монументални обекти във Вавилон. По негово време столицата вече се простира на площ от 900 хектара и може да се похвали с едни от най-величествените структури и монументи в цяла Месопотамия.
В списъка с архитектурни забележителности са царския дворец (според преданията “инкрустиран с бронз, злато, сребро, редки и скъпоценни камъни”); величествен каменен мост над река Ефрат, свързващ двете половини на града; известната Порта на Ищар и вероятно възстановеният Etemenanki – зикурат, извисяващо се над целия град светилище, посветено на върховния вавилонски бог Мардук (често този монумент се свързва с библейското сказание за Вавилонската кула).
Всъщност, възстановеният Etemenanki е сред една от най-високите структури, сътворени от човек в античността. Извисявал се е на 91 метра. Не по-малко величествени са били и споменаваните от мнозина антични автори Висящи градини на Вавилон – едно от седемте чудеса на древния свят. Според последни проучвания обаче, това “зелено чудо” всъщност се е намирало в град Ниневия и описанията му във Вавилон са просто плод на преувеличаване или на развихрена фантазия.
Видеото се опитва да пресъздаде царския град Вавилон по време на неговия архитектурен разцвет при царуването на Навуходоносор II през VI век пр.н.е. В някои от представените в клипа структури обаче, се забелязват “анахронични” примери, които се отнасят по-скоро до по-късните арабски стилове.
0 коментара:
Публикуване на коментар