Полски археолози откриха уютното жилище на коптски монах-отшелник

Манастирът "Архангел Гавриил" в оазиса Фаюм, Египет.

Как са живели християнските монаси в страната, където се е зародило монашеството, но християнството така и не успява да се превърне в доминираща религия, отстъпвайки пред исляма? Според последните проучвания, оказва се, че не са живели никак зле. Прекарвали са времето си предимно в труд и молитва, разбира се, но съвсем не са се лишавали от малките житейски радости.

Вече 30 години полски археолози провеждат разкопки в известният оазис Фаюм в Египет. Той е известен най-вече благодарение на “портретите от Фаюм”, но полските изследователи се интересуват от другата, християнската история на това място.

За коптите – египетските християни – са чували мнозина. За това, че точно в Египет се раждат практиките на християнското монашество, се знае по-малко. Защо в Египет? Православният историк Василий Болотов през XIX век предлага следното обяснение: “С основание може да се посочи тази особеност на египетската (коптската) националност, която много е повлияна от мрачния колорит на древноегипетската религия, в която смъртта заема толкова значимо място. Вероятно, в характера на коптите има нещо такова, което ги предразполага да довеждат до съвършенство аскетизма”.

Много обители и досега са действащи. Сред тях са например, манастирът “Св. Антоний” във Вади Натрун, който е и най-старият християнски манастир в света; или известният манастир “Св. Екатерина” в Синай. За това, че във Фаюмския оазис са се съхранили древни коптски манастири, туристите почти не знаят – а това само може да радва археолозите. От 1986 година специалисти на Центъра по археология на Средиземноморието към Варшавския университет в Кайро провеждат разкопки на територията на манастира “Архангел Гавриил” в Наклун (Deir al-Malak Ghobrial, Gebel Naqlun).

В Наклун отшелници започват да се заселват още в средата на V век. Съвсем скоро броят на скитовете  - пещери, изсечени в склоновете на ниските хълмове в околността, достига стотици. През VII век, когато Египет е превзет от арабите и започва разпространението на исляма, в Наклун са живеели 120 монаси. Манастирът “Архангел Гавриил” е представлявал света обител в буквалния смисъл на думата: уединено живеещи отшелници, обединени под духовното ръководство на един наставник, наричан по тези места авва.

Фреските в манастирската църква датират от началото на XI век

Разцвета на обителта, най-вероятно, е в периода XI – XIII век: при всички случаи, повечето монашески гробове, открити в Наклун, се отнасят именно към този период. Пак от това време са и прекрасните фрески в храма на манастира – датирани са от началото на XI век.

Към края на ХХ век в обителта са останали само двама монаси, но днес манастирът “Архангел Гавриил” отново се възражда. Все още туристите и поклонниците са редки гости на мястото и не пречат на археолозите, а учените от своя страна не създават проблеми на малобройните монаси. Отреклите се от светското мъже пък нямат нищо против специалистите да научат повече за историята на обителта.

След 30 години изследвания, полските археолози са се натъкнали на множество интересни находки. Сред тях има и съкровище от златни монети, както и голям архив от стари нотариални документи. Находките от тази година не изглеждат толкова сензационни, но “предметите, които открихме по време на разкопките, ни позволяват да възстановим начина, по който е прекарал живота си един от монасите-отшелници”, казва професор Владимир Годлевски от Археологическия институт към Варшавския университет. За находките се съобщава в статия за портала Science & Scholarship in Poland.

Археолозите са разкопали уютен скит, издълбан в скалистия склон на хълма в края на VI – началото на VII век. В него е живял само един човек: след смъртта му, освободеното място не е заето от никого. Жилището на отшелника дори по съвременните критерии е доста комфортно. Състояло се е от две “стаи” (спалня и кабинет) и малка кухня.

Пещерният скит на отшелника Ниел в Наклун

Любопитното е, че стените на “кабинета” (или “дневната”), са били щателно измазани, при това – нееднократно. В стените са изсечени удобни ниши, където монахът е държал битовата си утвар. В кухнята археолозите са открили достатъчно голяма яма, в която е съхранявано зърно. “От зърнохранилището навън излиза вентилационен отвор. Това е първият скит от проучените до момента, в който откриваме подобна интересна конструкция”, казва професор Годлевски.

По всичко си личи, че отшелникът  е бил добър стопанин и е имал слабост към домашния комфорт. Гол и бос не е ходил: археолозите са открили чифт сандали със здрави подметки от многослойна кожа, както и фрагменти от тъкан, вероятно останките от изтлелите монашески одеяния.
Монахът се е хранел не с роса и корени. Открит е пълен набор от глинена посуда, използвана във всекидневието. Имал е дори голяма купа за съхраняване на продукти, както и няколко амфори за вино. Съдейки по откритите осколки, монахът е ползвал и чуплива стъклена посуда.

Учените са успели да научат и името на този човек, живял в Наклун преди 1300 години. “Най-интересната ни находка е писмо, изписано върху папирус и адресирано до монаха Неил. Писмото се е запазило цяло, но повредите по него го правят трудно за разчитане”, казва Годлевски.

Писмо до монаха на име Ниел, открито в скалното му жилище

С разчитането на писмото се заема професор Томаш Дерда. Той подчертава, че посланието е написано с изящен почерк и го е писала уверена ръка. В него се отправя покана към отшелника Неил от високопоставено лице в църковната йерархия – вероятно епископа на Арсиноя (Крокодилополис, днешният Фаюм) – градът, в чийто район се намира манастира.

Дали монахът Неил е бил авва, т.е. наставникът на живеещите при манастира отшелници – не е ясно. Писмото е открито сред други папируси, които времето не е пощадило и са се раздробили на отделни, невъзможни за прочитане фрагменти. Това обаче не е първият документ, открит от полските археолози в Наклун. Манастирът е водил доста активен социален и делови живот. Свидетелство за това са документите от кореспонденциите, които са водени на коптски, гръцки и арабски език. “Най-плодоносна” в това отношение става 1998 година, когато археолозите откриват истински архив от 50 нотариални записа, отнасящи се към края на Х век.

От тези документи учените научават, че през Х век е можело да се закупи голяма къща с градина във Фаюмския оазис на цена от 6 – 6,5 златни динара. По-малка къща е струвала 2,5 динара. Тези сведения се оказват ценни за учените през 2005 година, по време на разкопките на манастирското здание. През Х век то е сериозно повредено заради пожар и е изоставено. Археолозите откриват в останките му гърне, в което намират 80 златни монети – въпросните динари, споменати в нотариалните документи.

80 златни динара, открити в глинено гърне при разкопките от 2005 г.

Ако динарите са принадлежали на манастира, то това е още едно потвърждение за финансовото благополучие на обителта. С парите, погребани след пожара и открити 1000 години по-късно, е можело да се закупи доста недвижима собственост в “елитния” оазис Фаюм.

Полският Център по археология на Средиземноморието периодично публикува съобщения за находките си в Наклун и не само. Всяка година новите находки – било то фрагменти от керамика или обкови от църковни книги, разкриват все повече подробности за живота на първите монаси в римски, а по-късно и в арабски Египет.