26.6.16


През горещите летни дни няма нищо по-освежаващо от чаша прясна лимонада. Предшествениците на това известно по цял свят питие са много. Под една или друга форма лимонадата се е консумирала през различни епохи на много места по света. 

Сред първите, които откриват чудодейните свойства на сока от лимони, са арабите. Сокът от лимоните не само утолява ефикасно жаждата, но помага и да се предотврати обезводняване на организма. Има и слаби дезинфекциращи свойства. Първото писмено упоменаване на лимоновото дърво се среща в ръкопис, датиращ от Х век. 
Няколко века по-късно в градовете по цялото средиземноморско крайбрежие на Северна Африка – и най-вече в Египет – лимоновия сок е сред най-търгуваните стоки. В него добавяли захар и напитката наричали Qatarmizat. И днес в Египет може да си купите същата напитка. В Сирия и Израел към тази смес добавяли и листа от мента. 

В Индия и Пакистан имат своя версия на лимонадата. Към лимоновия сок там е прието да се добавят сол или джинджифилов сироп. В по-радикалните разновидности към лимонадата се добавят шафран, чесън и кимион. 

А ако ви поднесат лимонов сок с розова вода или ванилия, много вероятно е да го пиете някъде в страните от Близкия Изток. 


През XIII век арабите запознали испанците с лимонадата. На испанците много им харесал фактът, че виното, разредено с подсладен лимонов сок се превръща в идеално за пиене през горещите месеци на годината. И не само тогава – подобно питие се пиело масово по време на пасхалните празници. 

Експериментите с лимоновия сок не са спирали нито за момент. Пробвали са да го разтварят в мляко, да му добавят канела и жасмин. В някои кафенета в Париж и сега може да се опита лимонов сок с мляко. Смятало се е, че лимоновият сок, съчетан с ленено масло може да лекува простудни заболявания. През XVI–XVII век напитката на основа на цитрусов сок (лайм и лимон) става любима на холандските и британските моряци, които я ползват като превъзходно средство в дългите плавания за борба със скорбута.

Няма нищо чудно в това, че аптекарите са онези, които започват да предписват на пациентите си разреден лимонов сок с газирана или минерална вода. През XVIII век например, аптекарят Томас Хенри от Манчестър предписвал на пациентите си срещу болки и проблеми със стомаха приемането на разреден в газирана вода лимонов сок.

В началото на XIX век лимонадата започва да се предлага в кафенетата. За налагането ѝ като модна напитка помогнал факта, че в кафенето “Хилядата колони” красива млада парижанка предлагала тази напитка. Кафенето било любимото място, на което се събират известните френски литератори и знатни личности. Херцогът на Орлеан, очарован от ослепителната продавачка на лимонада ѝ позволил да търгува с напитката си по алеите на Пале Роял.

По същото време започва и промишленото производство на лимонада. За това спомага и изобретението на химика Джоузеф Пристли (откривателят на кислорода, амоняка и хлороводорода), който създава сатуратора – апарат, чрез който водата може да се насища с въглеродна киселина (да се газира). За промишленото производство на разхлаждащата напитка обаче използването на натурални плодове и сокове се оказва прекалено скъпо. Затова започват да използват синтезирани есенции. Конкретно за производството на лимонада се ползва есенция на оцетната киселина. С течение на времето думата “лимонада” се превръща в нарицателно, с което се наричат и други напитки, направени на база плодови пюрета или сокове. Във Франция обаче, лимонада се нарича само напитката на база лимонен сок. Сходната напитка от портокали се нарича оранжада, от нарове – гренадин. Газираната напитка с лимонов сок си има отделно название – цитронада. 

Най-простата рецепта за домашна лимонада изисква само три неща – вода, лимонов сок и захар. Няма никакво значение, дали ще я оставите да се охлади в хладилника, или ще я поднесете с лед – важното е да е студена.

0 коментара:

Публикуване на коментар