Morus capensis се разпознават по черно-бялото оперение, жълтата глава и бледо синята човка. Отлични гмуркачи, тези пернати започват лова на сардини и аншоа още от височина 20-30 метра, стремително спускайки се към водната повърхност. Скоростта, която развиват при тези “пикета” достига между 40 и 120 км/ч. Рибата, която хванат, бива погълната още преди птицата да е изплувала на повърхността. За да не попада вода в човките им, на клюновете на птиците няма външни ноздри.
В периода за размножаване кормораните се събират в огромни шумни колонии, понякога наброяващи до 140 хиляди птици (както например, на остров Малгас, ЮАР). Докато самците търсят места за бъдещите гнезда, самките се събират в края на “селището” и чакат да бъдат поканени от кавалерите във вече готовите “домове”. Някои особено предани партньори могат да запазят двойката си в продължение на няколко сезона. Срещата на самеца със самката в гнездото се съпровожда от сложен ритуален танц, по време на който птиците протягат шиите си и нежно се галят с клюнове. След като изпълнят родителските си задължения кормораните се разпръскват по цялото крайбрежие на Африка, за да се съберат отново в началото на следващия брачен сезон.
0 коментара:
Публикуване на коментар