25.6.16

Самец на капския корморан (лат. Morus capensis), подобно на оратор, произнася “слово” от импровизираната си трибуна пред събралото се множество от събратята му край бреговете на Африка.

 Morus capensis се разпознават по черно-бялото оперение, жълтата глава и бледо синята човка. Отлични гмуркачи, тези пернати започват лова на сардини и аншоа още от височина 20-30 метра, стремително спускайки се към водната повърхност. Скоростта, която развиват при тези “пикета” достига между 40 и 120 км/ч. Рибата, която хванат, бива погълната още преди птицата да е изплувала на повърхността. За да не попада вода в човките им, на клюновете на птиците няма външни ноздри.

В периода за размножаване кормораните се събират в огромни шумни колонии, понякога наброяващи до 140 хиляди птици (както например, на остров Малгас, ЮАР). Докато самците търсят места за бъдещите гнезда, самките се събират в края на “селището” и чакат да бъдат поканени от кавалерите във вече готовите “домове”. Някои особено предани партньори могат да запазят двойката си в продължение на няколко сезона. Срещата на самеца със самката в гнездото се съпровожда от сложен ритуален танц, по време на който птиците протягат шиите си и нежно се галят с клюнове. След като изпълнят родителските си задължения кормораните се разпръскват по цялото крайбрежие на Африка, за да се съберат отново в началото на следващия брачен сезон.

0 коментара:

Публикуване на коментар